Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Нека сега се върнем на проблема, който набелязах в началото на тази глава. Една от най-озадачаващите (поне на пръв поглед) особености на ранната доместикация е привидната произволност, с която някои видове са били одомашнени за разлика от много техни близки родственици. Оказва се, че с изключение на „малцината избрани“ всички те са били елиминирани по силата на едно съвсем просто правило — същото, което нарекохме „принцип на Ана Каренина“. Хората и повечето животински видове сключват нещо като „нещастен брак“ по една или друга причина: диетата на въпросното животно, темпото му на растеж, навиците за чифтосване, нравът, податливостта на паника и някои особености на социалната му организация. Затова и много малък процент диви бозайници могат да се похвалят, че са сключили „щастлив брак“ с хората, тъй като характерите им са се оказали съвместими по всички тези показатели.

Случило се е така, че евразийците са наследили много повече одомашнени едри тревопасни бозайници в сравнение с хората на другите континенти. Този резултат, дарил за момента с несъмнени предимства евразийските общества, се дължи на три основни факта, свързани с географското разположение, историята и биологията на самите бозайници. Първо, Евразия — с цялата й огромна площ и разнообразна екология — е стартирала и с най-голям брой кандидати за доместикация. Второ, не Евразия или Африка, а тъкмо Австралия и двете Америки са изгубили най-много такива „кандидати“ по време на серийното им изтребление в края на Плейстоцена — вероятно защото бозайниците на тези три континента са имали нещастието да се сблъскат за първи път с хора без никакви предизвестия и сравнително късно в еволюционната ни история, когато ловните умения на нашия вид вече са били неимоверно усъвършенствани. И накрая, един висок процент от „кандидатите“ в Евразия се е оказал по-подходящ за одомашняване в сравнение с другите континенти. Ако прегледаме списъка на „кандидатите“, които никога не са били одомашнени, например африканските едри стадни бозайници, ще видим, че за дисквалификацията на всеки от тях си е имало конкретна причина. Ето защо Толстой най-вероятно би одобрил горещо думите на един по-древен автор (макар и казани в друг контекст). Имам предвид евангелиста Матей и формулата „Мнозина са звани, а малцина избрани.“18