Бляскавият двор [bg]

Фестивалът на цветята, посветен на бляскавите ангели Авиел и Рамиел, беше най-големият пролетен празник в осфридианския календар. Съвпадаше с аланзанските Пролетни ритуали и съществуваше известно противоречие относно истинското естество на празника. Благочестивите поклонници на Урос твърдяха, че еретиците били взели традиционния празник и покварили отдаваната от него почит към изцеляването и чистата любов, като добавили почитане на разпътните ангели Аланзиел и Лизиел. Аланзанците вярваха, че това е древно честване на страстта и плодовитостта и че ортодоксалните богомолци са го „прочистили“ от първоначалния му смисъл.

Въпреки това той отстъпваше само на Деня на Ваиел като най-почитания ни празник. Изисканите партита и банкети бяха нещо обичайно дори тук, в Кейп Триумф. Отново щяхме да сме в прос­торната градска зала на великолепен бал, заплатен от губернатора и още няколко политици. Дори сгодените момичета оти­ва­ха. Джас­пър твърдеше, че не иска да пропуснат забавлението; подозирам обаче, че целта му бе да покаже момичетата с годениците им пред всички мъже, кои­то още не бяха взели решение. Гала празненството щеше да има маскараден мотив, кое­то беше нещо обичайно в Осфрид, но не толкова поз­нато тук. Мистрес Кълпепър не беше подготвена за това и се бе наложило набързо да уреди необходимите неща.

Както обикновено нейната „набързо свършена“ работа бе педантична независимо от мърморенето ѝ. Имах изящна полу­мас­ка от сребърен филигран, украсена с кристали. Тя беше по-скоро подчертаващ елемент към останалото, отколкото истинска маска, тъй като Джас­пър искаше да бъдем лесно разпознаваеми. Маската беше съвършеното допълнение към рок­лята ми – спускащо се от раменете ми видение от бял сатен, украсено със сребристи рози и панделки.

– Знаеш ли – каза ми дяволито Мира, като наместваше собствената си блещукащо червена полу­мас­ка, – традицията на маскарадите води началото си от алан­зан­ците, кои­то изпълняват Пролетните ритуали маскирани. Слагат си маски от листа и цветя или се обличат като горски животни. Мъже и жени танцуват, без дори да знаят кои са партньорите им.

Не бях виждала Сед­рик цял ден, но го бях чула да говори за бала, кое­то, предположих, означаваше, че ще пропусне всички аланзански ритуали – освен ако не смяташе да се присъедини към тях изключително късно. Запитах се дали някога беше участвал? И до каква степен? Цялата представа за танцуване с тайнствен партньор беше езическа и непристойна, разбира се, но след Звездното пришествие почувст­вах, че се изчервявам цялата, когато си го представих как ме притегля към себе си на някое тъмно, диво мяс­то.