Колието на кралицата

— И той ще преговаря с господата Бьомер и Босанж. Ето това е всичко.

— Абсолютно всичко.

— Само че трябва да се плати, когато се преговаря — забеляза банкерът на „фараона“.

— Виж ти! Да! — каза португалецът.

— Господата Бьомер и Босанж, без да са получили добри гаранции, няма да допуснат колието да попадне в ръцете на един посланик, па бил той и истинският Суза.

— О, аз добре съм помислил за гаранцията — каза бъдещият посланик.

— Каква?

— Както казахме, посолството е празно, нали? — припомни Мануел.

— Да.

— Там е останал само един началник на канцелария, предан поклонник на френския език, който говори португалски език лошо като светски мъж и който е очарован, когато португалците му говорят на френски, защото не се измъчва, а когато французите му говорят на португалски, е възхитен, защото блести.

— Е, та? — попита с недоумение Бозир.

— Следователно ще се представим на този почтен човек с всички одежди на новото представителство.

— Външният вид е добър, но документите са по-важни — забеляза Бозир.

— Ще имаме и документите — прекъсна го дон Мануел.

— Би било излишно да правим извода, че господин Мануел е ценен човек — каза Бозир.

— След като видът и документите убедят началника на канцеларията в идентичността на делегацията, ние ще се настаним в посолството.

— О! Това е прекалено! — прекъсна го Бозир.

— Това е задължително — продължи португалецът.

— Това е съвсем просто — потвърдиха останалите съдружници.

— Ами началникът на канцеларията? — възрази Бозир.

— Вече казахме — той ще бъде убеден.

— Ако стане недоверчив, десет минути преди да се е усъмнил, ще бъде уволнен. Мисля, че един посланик има право да смени началника на канцеларията си.

— Разбира се.

— Следователно ние сме господари на посолството и първата ни работа е да посетим господата Бьомер и Босанж! — каза дон Мануел.

— Не, не! — живо се обади Бозир. — Струва ми се, вие пренебрегвате нещо много съществено, което аз точно знам, аз, човекът, който е живял в кралски дворци. А именно, че подобна операция не може да се реализира от посланик, преди да е приет на тържествена аудиенция при краля, а там, Бога ми, е опасно. Спомнете си, че прославеният Риза Бей, който е бил приет от Луи XIV в качеството му на посланик на шаха на Персия, е имал смелостта да предложи на Негово величество, дълбоко вярващ християнин, тюркоази за тридесет франка, та казвам ви, Риза Бей е знаел много добре персийски, но, по дяволите, ако във Франция е имало учени, способни да докажат, че той не е идвал от Исфахан? Ние веднага ще бъдем познати. Моментално ще ни кажат, че говорим португалски на чист галски, и ще ни изпратят в Бастилията. Да внимаваме!

— Вашето въображение ви отвежда твърде далече, скъпи колега — прекъсна го португалецът. — Ние няма да се изправим пред всички тези опасности, ще си останем по домовете.

— Тогава господин Бьомер също няма да ни повярва, че сме португалци.

— Ще убедим господин Бьомер, че идваме във Франция с обикновената мисия да закупим колието, а посланикът е сменен, когато ние вече сме били на път. Самата заповед да дойдем да го заместим ни е връчена. Тази заповед, ако е нужно, ще бъде показана на господин Босанж, след като е била показана на господин началника на канцеларията на посолството, само на министрите на краля трябва да се постараем да не бъде показвана, защото министрите са любопитни, те са недоверчиви и биха ни създали неприятности по множество дребни подробности.