Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Слава Богу, не би станало нужда. Преди три седмици бе дадено нареждането да се изплатят кредитите и дори на следния ден след заминаването на бившия посланик тук пристигнаха сто хиляди ливри.
— Сто хиляди ливри! — възкликнаха в глас Бозир и дон Мануел, слисани от радост.
— В злато — каза канцлерът.
— В злато! — повториха посланикът, секретарят, дори и камериерът.
— Така че — додаде Бозир, преглъщайки вълнението, — касата съдържа…
— Сто хиляди триста двадесет и осем ливри, господин секретар.
— Малко е — каза студено дон Мануел, — но за щастие Негово величество представи фондове на наше разположение. Аз ви казах, скъпи — добави той, обръщайки се към Бозир, — че ще ни липсват в Париж.
— Като не се смята това, че Ваше превъзходителство бе взел своите предпазни мерки — възрази почтително Бозир.
След това важно съобщение на канцлера веселото настроение в посолството нарастваше. Хубавата вечеря, съставена от сьомга, огромни речни раци, тъмни меса и крем, не по-малко увеличи въодушевлението на португалските благородници.
Господин Дюкорно благославяше още небето, че му е изпратило посланик, който предпочиташе френския език пред португалския, португалските вина пред френските; той плуваше в това приятно блаженство, което пълният и признателен стомах предизвиква, когато господин Де Суза го помоли да отиде да си легне.
Дюкорно стана и с мъчителен реверанс, който закачи толкова мебели, колкото листа закача клонче от шипков храст в сечище, канцлерът стигна пътната врата.
Бозир и дон Мануел не бяха прекалили с виното на посолството и не се предадоха веднага на съня.
Впрочем камериерът трябваше да вечеря на свой ред след господарите си, операция, която командорът изпълни точно според предварителните предначертания на посланика и неговия секретар.
Целият план за следния ден бе уточнен. Тримата съдружници се бяха впуснали в разузнаване, след като се увериха, че портиерът спи.
29.
Господата Бьомер и Босанж
На другия ден благодарение на дейността на Дюкорно на гладно сърце посолството бе излязло от летаргията. Бюра, кутии, писалища, тържественост, удрящи копита коне в двора говореха за живот там, където вечерта цареше мъртвило.
В квартала се разпространи бързо слухът, че през нощта от Португалия е пристигнала важна личност, шарже д’афер.
Този слух, който трябваше да вдъхне доверие към нашите трима измамници, за тях бе извор на все по-нарастващ ужас.
Наистина полицията на господин Дьо Крон и тази на господин Дьо Брьотьой имаше остър слух, който не се стремеше да намали при подобен случай; те имаха аргусови49 очи, които, разбира се, не се затваряха, когато се отнасяше за господа дипломатите от Португалия.
Но дон Мануел отбеляза пред Бозир, че със смелост биха попречили издирванията на полицията да се превърнат в подозрения до осем дни, а подозренията да станат увереност преди петнадесет дни; така че следователно средно десет дни нищо не би попречило на съдружието. За да действа добре, това съдружие трябваше да завърши операциите в срок от шест дни.
Зората току-що бе пукнала, когато две наети пътнически коли доведоха в хотела товара на девет души, предназначени да съставят персонала на посолството.
Те бързо бяха настанени, или по-вярно казано, сложени от Бозир да спят. Наредиха единият да отговаря за касата, другият — за архивите, третият замести портиера, на когото Дюкорно лично връчи оставката, под предлог че не знаел португалски. Така сградата се оказа населена от този гарнизон, който трябваше да забранява достъпа на всеки невежа.
Полицията е невежа в най-висша степен за тези, които имат политически и други тайни.
Към обед дон Мануел, наречен Суза, галантно облечен, се качи на доста чиста карета, която Бозир бе наел за петстотин ливри на месец, предплащайки за петнадесет дни.
Той тръгна за къщата на господата Бьомер и Босанж, придружен от секретаря и камериера си.
Съобщено бе на господин посланика, че бижутерите на короната живеят на „Ке дьо л’Екол“, където той и придружителите му пристигнаха към един часа следобед.
Камериерът почука скромно на вратата на бижутера, която бе затворена със здрави ключалки и украсена с големи пирони с широки глави като врата на затвор.
Пироните бяха разположени така изкусно, че образуваха повече или по-малко приятни рисунки. Можеше да се констатира, че никога свредел, трион или пила не би могла да отхапе и парченце дърво, без да си счупи зъб върху желязна част.
Отвори се гише с телена решетка и един глас попита камериера какво иска да узнае.
49
Аргус — в гръцката митология стоок пазач великан — бел.прев.