Колието на кралицата

Точно тези антични ценности, пренебрегвани от модерните дами, тези мебели от абаносово дърво с дърворезба, тези полилеи с кристални висулки, от чиито позлатени разклонения се подаваха розовите свещи в блестящи лилии, тези готически часовници, шедьоври на гравьорството и емайла, тези паравани с избродирани китайски мотиви, тези огромни китайски вази, пълни с редки цветя, тази украса на вратите в сиви тонове или в цветовете на Бушер или Вато, всичко това хвърляше новата собственица в неописуем екстаз.

Тук, върху една камина, два позлатени тритона47 издигаха снопчета корали по клоните, на които бяха навесени като плодове всякакви причудливи хрумвания на фантазията на бижутерите от това време, по-далеч, върху масичка от позлатено дърво, покрита с бял мрамор, стоеше огромен слон от прескъп порцелан, с уши, отрупани с висулки от сапфир, който носеше кула, пълна с парфюми и флакончета.

Книги за жени, позлатени и с ярка украса, блестяха върху етажерките от розово дърво, по ъглите със златни арабески.

Мебели, тапицирани с изисканите произведения на Гоблен, шедьоври на търпението, които на самия производител бяха стрували сто хиляди ливри, запълваха малък салон в сиво и позлата, където всяко пано беше продълговата картина, рисувана от Верне или от Грьоз. Работният кабинет беше изпълнен с едни от най-добрите портрети на Шардин и с някои от най-изящните порцеланови изделия на Клодион.

Всичко свидетелстваше не за прибързаността на някое богато парвеню, което се стреми да задоволи прищевките си или тези на своята метреса, а за продължителния и търпелив труд на богаташи от векове, които върху съкровището на бащите си са трупали съкровища за децата си.

Жана внимателно разгледа къщата като цяло, после я раздели на части и накрая отчете подробностите.

И тъй като доминото й пречеше, а корсетът стягаше снагата й, тя влезе в спалнята си, бързо се разсъблече, надяна пеньоар, подплатен с коприна. Полугола, трепереща под сатена, усети милвани гърдите си, снагата и бедрата си, нежни и чувствителни, закътани в диплите на късата роба, и възбудена заизкачва стъпалата със свещ в ръка.

Свикнала със самотата, уверена, че може да не се смущава от погледа дори на един-единствен прислужник, тя подскачаше от стая в стая, като оставяше на свистящия под вратите вятър да развява изящния й пеньоар. А когато, за да отвори някое чекмедже, тя вдигаше ръка, когато робата се разтваряше и свличаше така, че оставяше да се види бялата извивка на рамото до началото на ръката, обагряна от ярката светлина, характерна за четката на Рубенс, тогава невидимите духове, спотаени под нарисуваните образи, подслонени зад нарисувани пана, сигурно ликуваха, че си имат такава господарка, която мислеше, че ги притежава.

Вече изморена, задъхана от това препускане, със свещ, три четвърти изгоряла, тя влезе в спалнята, покрита със син сатен, обсипан с избродирани призрачни цветя.