Колието на кралицата

— Запалете лампите си и не говорете така високо — каза строго и на добър френски португалецът, който от своя страна запали свещ на масата.

Бозир промърмори нещо, на което никой не обърна внимание. Португалецът седна на мястото на банкера; огледаха дали капаците, завесите и вратите бяха добре затворени; тихо насядаха, с лакти, подпрени върху покривката, ужасно любопитни.

— Имам да направя едно съобщение — обяви португалецът. — За щастие дойдох навреме, защото тази вечер господин Дьо Бозир ужасно го сърби езикът и беше невъздържан…

Бозир имаше желание да изкрещи.

— Хайде, мирувай! — продължи португалецът. — Без празни приказки, които са повече от неблагоразумни. Узнали сте за идеята ми — това добре. Вие сте човек с въображение, може да сте се досетили, но мисля, че честолюбието никога не трябва да превъзхожда интересите.

— Не ви разбирам — обади се Бозир.

— Как не! Господин Дьо Бозир искаше да докаже, че той е открил аферата.

— Каква афера? — запитаха заинтригуваните.

— Аферата за двата милиона! — извика превзето Бозир.

— Два милиона! — възкликнаха съдружниците.

— И първо — избърза да продължи португалецът, — вие преувеличавате, невъзможно е аферата да стигне до тази сума. Веднага ще докажа това.

— Никой тук не знае какво искате да кажете — намеси се банкерът.

— Да, но всички очакваме да чуем — добави друг.

— Говорете пръв — предложи Бозир.

— Много бих искал — каза португалецът.

Той си наля голяма широка купа бадемово питие, което спокойно изпи, без да промени поведението си на бездушен човек:

— Знайте, не казвам това за господин Дьо Бозир, но колието не струва повече от един милион и петстотин ливри!

— А… ако се отнася до колие — рече Бозир.

— Да, господине, това не е ли вашата афера? — попита португалецът.

— Може би.

— Сега ще се прави на потаен, след като беше недискретен.

Португалецът вдигна рамене.

— Със съжаление ви виждам да ми говорите с тон, който не ми харесва — каза Бозир в позата на петел, който се изправя на шиповете си.

— Внимавайте! Внимавайте! — рече португалецът, студен като мрамор. — После ще кажете това, което ще кажете, но преди всичко аз ще ви кажа, каквото имам да казвам, а времето е малко. Защото трябва да знаете, че посланикът ще пристигне най-късно след осем дни.

— Нещата се усложняват — събралите се потрепваха с пръсти от любопитство: колието, един милион и петстотин хиляди, един посланик… какво бе всичко това?

— С две думи, ето какво — каза португалецът, — господата Бьомер и Босанж са изработили и предложили на кралицата едно колие от диаманти, което струва един милион и петстотин хиляди ливри. Кралицата е отказала да го приеме. Спестените пари е обещала за държавна помощ. Бижутерите не знаят какво да го правят. Те са много затруднени, понеже това колие може да бъде купено само от богат крал. Е, добре! Аз намерих кралската особа, която ще закупи това колие и ще го извади от желязната каса за ценности на господата Бьомер и Босанж.

— Кой? — запитаха съдружниците.