Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Вие значи имате купе, вие? — запита учуден португалецът.
— Първото, което ми попадне.
— А гербовете ви?
— Първите, които са ни подръка.
— А, това улеснява всичко. Много прах и кал върху капаците, също отзад на колата, на мястото на гербовете. Така канцлерът на посолството ще види само прах и кал.
— Ами останалата част от мисията? — попита банкерът.
— Ние, останалите, ще пристигнем вечерта, по-удобно е за начало, а вие, вие ще дойдете на следващия ден, когато вече ще сме разчистили пътищата.
— Много добре.
— На всеки посланик освен секретар му трябва и камериер — поясни дон Мануел, — деликатна функция!
— Господин командор — обърна се банкерът към един от измамниците, — вие поемате ролята на камериер.
— А средствата за покупки? — попита дон Мануел. — Аз съм на сухо!
— Аз имам пари — каза Бозир, — но те са на любовницата ми.
— Какво има в касата? — попитаха съдружниците.
— Вашите ключове, господа — отговори банкерът.
Всеки от съдружниците извади по едно ключе, което отваряше една от дванадесетте ключалки, с които се затваряше двойното дъно на прословутата маса, така че в това „почтено“ общество никой не можеше да отвори касата без позволението на останалите единадесет колеги. Пристъпи се към проверката.
— Сто деветдесет и осем луидора над резервните фондове — каза банкерът, който бе наблюдаван от всички.
— Дайте ги на господин Бозир и на мен. Не е много, нали? — попита Мануел.
— Дайте ни две трети от тях, оставете остатъка на другата част от посолството — каза Бозир с щедрост, която помири всички гласове.
По този начин дон Мануел и Бозир получиха сто тридесет и два луидора, а шестдесет и шест останаха на другите.
Разделиха се с насрочена среща за следващия ден. Бозир побърза да скъта доминото си под мишница и да изтича до улица „Дофин“, където се надяваше да намери отново госпожица Олива, притежателката на всички предишни добродетели и на новите луидори.
28.
Посланикът
На другия ден надвечер през бариерата на Анфер премина пътническа кола, доста прашна, опръскана с кал, така че никой не можеше да различи гербовете. Четирите коня, впрегнати в нея, препускаха бързо. Пощальоните, както се казва, се държаха като принцове. Пътническата кола спря пред една сграда с красив външен вид на улица „Жюсиен“. На самата врата чакаха двама души; единият, доста изискано облечен, готов да известява церемониално, другият — в обикновена ливрея, каквато са имали по всяко време обществените служители в различни парижки администрации. Иначе казано, последният приличаше на портиер в разкошен костюм. Вратите бяха незабавно затворени под носа на много любопитни. Човекът с церемониалните дрехи приближи много почтително до вратата на колата и с малко треперлив глас поде кратка тържествена реч на португалски език.
— Кой сте вие? — рязко отговори отвътре глас на отличен португалски.
— Недостойният канцлер на посолството, Ваше превъзходителство.
— Много добре. Колко лошо говорите нашия език, скъпи. Хайде! Къде слизаме?
— Оттук, Ваша светлост, оттук.
— Тъжно посрещане — каза сеньор дон Мануел, който се правеше на строг, опирайки се на своя камериер и на секретаря си.
— Ваше превъзходителство ще благоволи да ме извини — продума канцлерът с лошия си говор — едва в два часа днес тук пристигна куриер на Ваше превъзходителство, за да съобщи за пристигането ви. Аз отсъствах. Ваша светлост, отсъствах по делата на легацията. След моето завръщане намерих писмото на Ваше превъзходителство. Имах време колкото да отворя апартаментите. Почистват ги.
— Добре, добре.
— А! Голяма радост е за мен да видя знаменитата личност на нашия нов посланик.
— Ш-шт! Да не разпространяваме нищо, докато новите заповеди не дойдат от Лисабон. Само благоволете, господине, да ме отведете в спалнята, падам от умора. Вие ще се разберете с моя секретар, той ще ви предаде моите заповеди.
Канцлерът се поклони почтително пред Бозир, който отвърна сърдечно и каза иронично вежливо:
— Говорете на френски, скъпи господине, така ще ви бъде по-удобно, на мен също.
— Да, да — промърмори канцлерът, — по-удобно ще се чувствам, защото, ще ви призная, господин секретар, моето произношение…
— Ясно ми е — отвърна Бозир самонадеяно.
— Ще се възползвам от случая, господин секретар, защото във ваше лице виждам любезен човек — побърза да каже канцлерът с жар. — Ще се възползвам от случая, казвам, за да ви попитам не смятате ли, че господин Де Суза ми се сърди, че така лошо говоря португалски?