Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— О, да! Да не влизаме във връзка с министрите — казаха събралите се.
— А ако господата Бьомер и Босанж поискат изплащане на първата вноска — попита Бозир.
— Това би усложнило сделката — отговори смутен португалецът.
— Защото, накрая, обичайно е един посланик да пристига с акредитиви, ако ли пък не — с налични пари.
— Точно така — обадиха се съдружниците.
— Сделката ще се провали — продължи Бозир.
— Вие все намирате начин да ме лишите от сделката. Не намирате ли нещо, което да успее? — каза Мануел с хладна язвителност.
— Именно защото искам сделката да успее, изтъквам затрудненията — възрази Бозир. — Чакайте, чакайте, откривам и други начини.
Всички приближиха глави в кръг.
— Във всяко посолство има каса.
— Да, каса и кредит.
— Да не говорим за кредити — продължи Бозир, — нищо не е по-скъпо за доставяне. За да получим кредит, ще ни бъдат необходими коне, екипажи, слуги, мебели, други принадлежности, основание за получаване на какъвто и да било кредит. Нека поговорим за касата. Какво мислите за тази от вашето посолство?
— На своята върховна повелителка — Нейно величество, винаги съм гледал като на великолепна кралица. Тя навярно е направила всичко, както трябва.
— Това ще видим. И после, да допуснем, че в касата няма нищо — каза Бозир.
— Възможно е — рекоха, усмихвайки се, съдружниците.
— Тогава нямаме повече затруднения, защото веднага ние, посланиците, ще попитаме господата Бьомер и Босанж с кого в Лисабон поддържат търговски отношения и ние подписваме, подпечатваме, запечатваме писмата им за исканата сума.
— Ето това е добре! — каза величествено дон Мануел. — Аз, ангажиран с изобретателство, не се впуснах в подробностите.
— Които са превъзходни — намеси се банкерът на „фараона“, облизвайки се.
— Сега да обмислим: как да си разпределим ролите — предложи Бозир. — Дон Мануел го виждам като посланик.
— Ах, ама разбира се, да — в хор потвърди събранието.
— А аз виждам господин Дьо Бозир като мой секретар преводач — добави дон Мануел.
— Защо така? — малко неспокойно се обади Бозир.
— Аз не трябва да казвам нито дума на френски, та аз съм господин Де Суза, тъй като познавам този благородник от висок ранг, а ако той говори, което се случва рядко, то той говори само на португалски. Напротив, вие, господин Дьо Бозир, вие сте пътешествал, имате голям опит в парижките сделки, говорите приятно португалски.
— Зле — поправи го Бозир.
— Достатъчно, за да не ви помислят за парижанин.
— Вярно… но…
— А после — добави дон Мануел, приковавайки черните си очи в Бозир — за най-полезните агенти — най-големите облаги.
— Разбира се — потвърдиха съдружниците.
— Прието, аз съм секретар преводач.
— Тогава да решим веднага как ще се разпредели печалбата от аферата? — прекъсна го банкерът.
— По най-простия начин — отговори дон Мануел. — Ние сме дванадесет души.
— Да, дванадесет — потвърдиха съдружниците, преброявайки се.
— В такъв случай по една дванадесета част — добави дон Мануел, — все пак с уговорката, че някои между нас ще получат по дял и половина. Аз например като баща на идеята и като посланик, господин Дьо Бозир, защото предвиди удара и изприказва милион приказки, идвайки тук.
Бозир направи знак на съгласие.
— И накрая дял и половина и за този, който ще продаде колието.
— Охо! — възкликнаха в един глас всички съдружници. — Не! Много е!
— Защо пък? Той, струва ми се, ще рискува много.
— Да — обади се банкерът, — но той ще получи бакшишите, комисионните, премиите, които му оформят значителен дял.
— Ето че всичко е уредено, а утре подробностите, вече е късно — каза Бозир.
Той си мислеше за Олива, останала на бала сама с онова синьо домино, към което въпреки лекотата, с която раздаваше златни луидори, любовникът на Никол не изпитваше сляпо доверие.
— Не, не, веднага да приключим всичко. Какви са тези подробности? — настояха съдружниците.
— Подвижен стол, купе с герба на Суза — каза Бозир.
— Ще бъде необходимо много време за рисуване — възрази дон Мануел. — И преди всичко за изсушаване.
— Има и друг начин тогава — каза Бозир. — Купето от господин посланика ще се е счупило по пътя и той ще бъде принуден да вземе това на секретаря си.