Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
- Автор: Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
— Добре — каза той накрая и върна картата на Артьом. — Не е толкова важно. Скоро ще я видя лично. Все пак ми е интересно що за база може да има там? На медиците ли? На ветеринарите ли? Няма нужда да ме съпровождате, Артьом, благодаря. Генерал Малнич е сериозен мъж, макар да е от медицинската служба и щом ми е изпратил хеликоптер, значи ще има и охрана. Познавам го отдавна… Точка по въпроса! — каза той на подчинения си, който сякаш имаше намерение да продължи да настоява. — Точка. Не обичам такива работи.
Те прекрасно знаеха, че той НЕ ОБИЧА, но това обстоятелство не им харесваше и понякога спореха и дори се караха. Те и сега го гледаха недоволно и с укор. Ще им мине.
Огледа всички поред и после каза спокойно:
— Така. А сега бързо и без лъжи — какво още се е случило? Какво криете от мен?
Всички се смутиха.
— Николас… — изпъшка Кузма Иванич, избягвайки погледа му. Очевидно реши, че длъжността му налага да отговори първи. Веднага млъкна.
— Добре, Николас. Много добре. И какво за Николас? Защо се смущавате? Какво още е сътворил този предател? Бандитът му с бандит. Е?
Кузма Иванич отново изпъшка жално и направи нещастна физиономия, сякаш внезапно го бе заболял зъб.
Тогава разбра.
— Не е истина — каза той и усети, че се задушава.
— Истина е, Станислав Зиновиевич.
Странно, но не почувства нищо друго освен някаква вътрешна пустота и хлад. Ама аз го очаквах, помисли си той. А може би дори го желаех? Какъв съм подлец!
— Кога? — попита със сетни сили. Всичко това вече нямаше значение. Бе несъществено. Подробности.
— Днес. Снощи в десет.
— От какво?
— От инсулт.
— Моля?!
— Инсулт.
— Глупости! — каза той. — Откъде са сведенията?
Кузма Иванич отговори, че сведенията са абсолютно надеждни, но Господаря вече не го чуваше.
„… Само не го убивай… Моля те… Ти го обиди, нали! Пожали го…“
Ето КАК ме гледаха, помисли си той. А аз си въобразих, че ми съчувстват, че ме съжаляват. Нищо подобно. Гледаха ме с възхищение — със страхливо възхищение, гордеейки се и ужасявайки се, плахо и радостно, с любопитство, с почуда и облекчение. Така бандитите гледат своя водач, след като е заклал поредния съперник.
По-спокойно. Успокой се, каза си той. Те са прави — няма го човекът, няма го и проблемът. (Вероятно така си мисли Едик — по физиономията му личи.) Размина ни се от само себе си и това е добре (Кузма Иванович). Би трябвало да е наясно с последствията (Кронид — не прощава и не разбира предателствата). Гледай го Стареца! Бива си го! (Общото мнение.) И общо облекчение. (Което идва да покаже, че съм подценявал Николас. И то напразно. Той е предизвиквал НАЙ-СЕРИОЗНИ опасения, щом всички така възприемат смъртта му и не смятат станалото за стрелба от топ по врабец.) („… Само не го убивай… Моля те… Ти го обиди, нали! Пожали го…“ Предстои ми да й съобщя новината. Не, не, не сега, после… И по-добре друг да го направи.)
… Всичко свърши. Винаги свършва, трябва само да потърпиш. В политиката и в науката побеждава не този, който казва истината, а този, който живее по-дълго. Къде сте сега вие, които разтърсвахте човешките души, къде сте вождове и оратори, пълководци и гръмогласници? Аз съм тук — висок и строен… Повече цинизъм е нужен — лекува много добре черния дроб… Как само ме гледат! Точка. Оправих се. Сега най-важното е да намеря верния тон.
— Кронид Сергеевич — каза той и се зарадва, че гласът му звучи както обикновено, когато дава нареждания. — Ще ви помоля да отпуснете пенсия на вдовицата… от специалния фонд.
— Той е разведен — каза Кронид тихо. — Но има деца.
— Значи пенсията ще е за тях… Ще присъствате на погребението, всички ви познават. Занесете венец и подгответе реч.
— Разбрано. Ще отида.
— И още. Във вестниците да се публикуват статии: „Напусна ни един от най-видните основатели на Движението на честните…“
— Добре — каза Кронид.
— Аз ще я напиша, господин Президент — вметна Едик с нескрито удоволствие.
— Хубаво. Благодаря, Едик. И още… Какво още? Пропуснах ли нещо?
— Не се безпокойте, господин Президент — каза Кузма Иванович. — Ние ще направим всичко необходимо. Няма да ви подведем.
— Изпитвате ли облекчение? — не трябваше да пита, но го каза.
— Ами да…
Виждаше се, че Кузма Иванович се сърди не на шега. По-спокойно, каза си той. Няма защо да се караш с него. Не мога да ги променя. Нищо и никого не мога да променя…
— Господин Президент — каза Едик с желание за примирие, — всички ви съчувстваме, но и разбираме, че иначе не можеше да бъде. Зная, че не обичате да говорите на тази тема…