Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Керълайн поклати глава.
— Освен това той също те обича.
Сабрина издаде гърлен звук, който едновременно наподобяваше и смях, и хлипане.
— Никога нямаше да се ожени за теб, ако не те обичаше.
— Много си романтична — погледна пръстена на ръката си. — Той иска домакиня, кобила за разплод, проститутка. Иска съпруга, която няма да му хленчи, че си има любовници.
— Така ли каза?
Сабрина потриваше пръстена с палеца си, златната плетеница блестеше в жълто и червено на слънцето.
— Да, точно това.
— От мъжка гордост е.
Сабрина продължи след леля си по десните стълби.
— Той е пълен негодник. Ти не го познаваш.
Керълайн сякаш не чуваше. На втория етаж сви вдясно по дълъг коридор.
— Имаш ли представа какви чудеса ще трябва да извършим, за да въведем ред на това място? — с ръце на кръста се завъртя в кръг и огледа белите дъбови стени, които бяха съвсем празни.
— Лельо, ти се лъжеш за него. Керълайн не чу.
— Но аз обичам предизвикателствата. Смятам, че две седмици, считано от петък, ще ни стигнат.
— Лельо, Ийън Тримейн не ме обича. Представата ти за него е погрешна.
— Така ли? — Керълайн опря ръка на бузата на Сабрина и от нея се разнесе уханието на рози. — Ами ако не е? Ако той ти каже, че много те обича? Тогава какво ще правиш?
Вълна от копнежи избликна от дълбините на душата й и я заля. Тя поклати глава, отблъсна ужасното чувство и се вкопчи в болката си. Чувстваше се сигурна така.
— Но как да му повярвам? Той е същински дявол. И е хитър. Ако ми каже, че ме обича, сигурно ще има някаква друга причина. Това ще е средство за постигането на някаква извратена цел. Ще е пълна глупост, ако отново му повярвам.
— Имате нужда от ново начало. Трябва да погребете миналото и да мислите за бъдещето.
— Ние нямаме бъдеще заедно.
Керълайн въздъхна.
— Може би времето ще излекува раните.
Първите няколко стаи бяха съвсем празни. В края на коридора Керълайн отвори една врата и въздъхна.
— Най-после обзаведена стая.
Стъпките на Сабрина отекваха по дъбовите дъски между голите стени. От високия таван със спираловидна украса до белите дъбови дъски долу циментовите стени не бяха варосани. Пердетата на прозорците, балдахинът над широкото бяло и златно легло и завесите на френските врати, които водеха към балкона, бяха от винена коприна с релефни шарки.
Сабрина дръпна пердето и слънчевите лъчи нахлуха вътре.
— Обзаведена? — попита тя и огледа недостатъчната мебелировка.
— В сравнение с другите е направо претъпкана. Трябва да решим коя е най-подходяща за тоалета на дамите.
Коя ли стая бе предвидил за нея? — чудеше се Сабрина. Тя тръгна вляво и отвори вратата между тази и съседната стая. На пода бе застлан брюкселски килим в синьо и слонова кост. Завесите на френските прозорци и балдахинът на голямото резбовано легло бяха от леденосиня коприна. Без да й кажат, знаеше, че това е стаята на Ийън. Беше съвсем сигурна.
Стъпките на Керълайн ехтяха по голия под.
— Поне има баня. Разбира се, смятам, че е редно всяка спалня в тази къща да има баня.
Сабрина затвори вратата на спалнята на Ийън и се обърна към леля си. На лицето на Керълайн се появи странно изражение, когато тя отвори вратата на банята. Сабрина не можа да сдържи любопитството си и се приближи. На ръба на ваната имаше рокля от розов органдин, бели бермуди и фуста, бяла като слонова кост. Тя пристъпи, роклята я привличаше като магнит. Кръвта й кипна.
— Някоя от предишните му гостенки — вдигна един от ръкавите и се изненада, че е мокър.
Керълайн се намръщи.
— И друг път съм виждала тази рокля.
— Вероятно ще трябва да свикна да намирам изоставени женски дрехи — остави роклята и се отдалечи от леля си. — Този човек е… негодник!
— Скъпа, сигурна съм, че…
Преди Керълайн да довърши, вратата вляво се отвори. Влезе Луси, облечена в широка непоръбена риза, която се влачеше по пода. Рошавата й коса се спускаше по раменете и падаше до кръста. Като видя майка си, замръзна.
— О, боже — прошепна тя и притисна пръсти до устните си.
— Какво правиш тук? — попита Керълайн, стресната почти колкото нея.
— Само исках да проверя дали роклята ми е изсъхнала — отвърна Луси и премести треперещата си ръка на шията. Зад нея се появи Тим, който предпочете да бъде до нея, отколкото да седи предпазливо в съседната приемна. Бялата риза, която носеше, му бе с няколко размера по-голяма, ръбовете на раменете висяха, ръкавите му бяха запретнати, крачолите на черния му панталон бяха навити. И той беше шокиран колкото Луси.
— Госпожо ван Кортленд какво правите тук?
Керълайн сключи ръце пред себе си.