Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— У него има величие. Мащабност на духа.
— А също, надявам се, и инстинкт на убиец.
— Да.
— Подготвили сме му една импровизирана учебна програма. Ще я започнем само след като я одобрите вие, разбира се.
— Ще й хвърля един поглед. Нямам претенции да познавам естеството на изучаваните предмети, адмирал Чамраджнагар. Тук съм само защото познавам добре Ендър. Така че не се опасявайте, че ще се опитвам да оспорвам качествата на вашата програма. Интересува ме само темпото.
— Какъв обем информация да заложим в програмата му?
— Не му губете времето с физика на междузвездните пътувания.
— По отношение на ансибала?
— Вече му разказах за него, както и за флотилиите. Съобщих му, че ще пристигнат на местоназначението си до пет години.
— Както изглежда, не е останало много, което ние да му съобщим.
— Можете да му разкажете за системите на въоръжението. Той трябва да знае достатъчно за тях, за да взема разумни решения.
— Аа, значи в края на краищата все пак можем да сме му полезни с нещо, колко мило. Отделихме единия от петте симулатора само за него.
— А останалите?
— Останалите симулатори ли?
— Останалите деца.
— Вие сте тук, за да се грижите само за Ендър Уигин.
— Питам от чисто любопитство. Спомнете си, по едно или друго време те всички са били мои ученици.
— А сега всички те са мои ученици. Те навлизат в тайните на флота, полковник Граф, до които вие, като войник, никога не сте имали достъп.
— Изречено от вас, това звучи като посвещаване в свещенически сан.
— То е и като бог. И като религия. Дори и онези от нас които командват чрез ансибала, дори и те знаят колко е величествен полетът между звездите. Виждам че моят мистицизъм не ви е приятен. Уверявам ви че това показва само вашето невежество. Много скоро Ендър Уигин ще знае онова, което знам аз. Той ще танцува нежния призрачен танц сред звездите. И величието, което момчето носи у себе си, ще се отприщи, ще се разкрие и ще блесне пред вселената, за да могат да го видят всички. Вие имате душа от камък, полковник Граф, но аз мога да пея и на камъка със същата лекота, с която пея и на друг певец. Можете да отидете до квартирата си и да се настаните.
— Нямам какво да настанявам освен дрехите, които са на гърба ми.
— Никакви собствени вещи ли нямате?
— Внасят ми заплатата по някаква сметка на Земята. Никога не ми е трябвала. Освен за да си купя цивилни дрехи през тази ми ваканция.
— Значи пълен идеалист и пуритан. И въпреки това сте неприятно дебел. Преяждащ аскет? Ама че противоречие.
— Когато съм напрегнат, ям и пълнея. Докато вие, когато сте напрегнат, отслабвате.
— Вие ми допадате, полковник Граф. Мисля, че ще се спогодим.
— Това не ме вълнува особено, адмирал Чамраджнагар. Дойдох тук заради Ендър. А никой от нас двама ни не е дошъл тук заради вас.
Ендър намрази Ерос от мига, в който се качи на борда на совалката. Беше се чувствал достатъчно неудобно на Земята, където подовете бяха плоски — Ерос беше безнадежден. Той представляваше скала, която по форма наподобяваше вретено, широко само шест и половина километра в най-тясната си част. И тъй като повърхността на планетата бе изцяло предназначена да абсорбира слънчевите лъчи и да ги превръща в енергия, всички живееха в гладкостенни помещения, свързани с тунели, които браздяха вътрешността на астероида. Затвореното пространство изобщо не представляваше проблем за Ендър, притесняваше го това, че всички подове на тунелите се спускаха под явен наклон. Когато вървеше по тунелите, особено по онези, които опасваха Ерос в най-тясната му част, Ендър бе измъчван от световъртеж. Не му помагаше и това, че гравитацията бе едва половината от земната — илюзията, че си на ръба да се сгромолясаш, бе почти пълна. И с помещенията нещо не беше наред — таваните бяха прекалено ниски за ширината им, а тунелите — прекалено тесни. Ерос изобщо не беше удобно място за живеене.
Най-лошото обаче бе броят на хората. Ендър нямаше ясни спомени от големите градове на Земята. Неговата представа за приемлив брой хора бе Военното училище, където познаваше по лице всеки негов обитател. Тук обаче, в скалата, живееха десет хиляди души. Нямаше многолюдни места, по-претъпкано бе само пространството, отделено за обезпечаването на жизнените потребности и за механизмите. Това, което притесняваше Ендър, бе, че винаги бе заобиколен от непознати.