Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Корабът наближи Ерос, преди да успеят да разберат. Капитанът им показа видимия, а след това наложи отгоре му, върху същия екран, и топлинния образ. Всъщност намираха се точно над планетата Ерос — на височина около четири хиляди километра над нея, но дългата едва двайсет и четири километра Ерос бе невидима, тъй като не светеше с отразена слънчева светлина.
Капитанът швартова кораба към един от трите понтона, които ограждаха Ерос. Не можеше да пристигне директно на Ерос, защото планетата имаше по-висока гравитация и корабът, предназначен да тегли товари, никога нямаше да може да се измъкне от гравитационната дупка. Сбогува се с тях с гневен тон, но това не развали настроението на Ендър и Граф. Капитанът бе сърдит, защото трябваше да изостави кораба си. Ендър и Граф се чувстваха като затворници, които най-сетне бяха пуснати от затвора. Когато се качиха на борда на совалката, която щеше да ги откара на Ерос, те започнаха да повтарят изопачени цитати от надписите на видеофилмите, които капитанът неспирно бе гледал, и се смееха като полудели. Капитанът се навъси и се оттегли под предлог, че ще поспи. И тогава, сякаш му хрумна току-що, Ендър зададе на Граф един последен въпрос.
— А защо всъщност се бием с бъгерите?
— Чувал съм какви ли не причини — отговори Граф. — Че световете им са пренаселени и са принудени да колонизират други планети. Че не могат да се примирят с мисълта, че във вселената има и други разумни същества. Че не ни имат за разумен биологичен вид. Че изповядват някаква особена религия. Че са наблюдавали старите ни видеофилми и са решили, че сме безнадеждно жестоки. Причини от всякакъв род.
— А според вас каква е причината?
— Едва ли има значение какво мисля аз.
— Аз обаче искам да знам.
— Те сигурно влизат в пряк контакт помежду си, Ендър. Това, което си мисли единият, може да си го мисли и другият, каквото запомня единият, запомня го и другият. Защо тогава ще им трябва да развиват изобщо език? Защо да се учат да четат и пишат? И как биха могли да знаят какво представляват четенето и писането, когато ги видят? Или сигналите? Или числата? Или всяко друго средство, което използваме, за да общуваме помежду си? Тук не става въпрос за превод от един език на друг. Те изобщо нямат език. Ние използвахме всяко средство, за което се сетихме, за да общуваме с тях, но те дори нямат механизъм, посредством който да разберат, че ние им сигнализираме. А може би и те са се опитвали да се свържат мисловно с нас и не са могли да разберат защо не им отговаряме.
— Значи цялата война се води заради това, че не можем да разговаряме помежду си.
— Ако изправилият се насреща ти не може да ти разкаже своята история, ти никога не би могъл да си сигурен, че той не се опитва да те убие.
— А какво ще стане, ако ние просто ги оставим на мира?
— Ендър, не ние отидохме първи при тях, те дойдоха при нас. Ако искаха да ни оставят на мира, можеха да го направят преди сто години, преди Първото нашествие.
— Може би не са имали представа, че сме разумна форма на живот… Може би…
— Ендър, повярвай ми, по този въпрос вече цял един век се водят спорове. Никой не знае отговора. Стигне ли се до него обаче, истинското решение е неизбежно. Ако се стигне до унищожение, нека поне се погрижим ние да сме тези, които ще оцелеят. Нашите гени няма да ни позволят да вземем друго решение. Не е възможно един биологичен вид да еволюира ако не притежава силна воля за оцеляване. Отделни индивиди може да се възпитават в саможертва но биологичният вид като цяло не може никога да реши да престане да съществува. Така че, ако успеем, ние ще избием бъгерите до един, а ако те успеят, ще ни избият нас до един.
— Колкото до мен — рече Ендър, — аз съм за оцеляването.
— Знам — каза Граф. — Ето защо си и тук.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
УЧИТЕЛЯТ НА ЕНДЪР
— Всичко това ви отне доста време, Граф. Преходът не е малък, но и тримесечната отпуска май беше прекалено дълга.
— Обичам, като доставям стока, тя да е в пълна изправност.
— Някои хора почти нямат усет кога трябва да побързат. Е, добре. Става въпрос само за съдбата на света. Мен не ме пишете в сметката. Трябва да разберете нашето нетърпение. Ансибалът непрекъснато приема докладите за напредването на междузвездните ни кораби. Вече всеки ден можем да очакваме задаващата се война. Ако изобщо може да се говори за дни. А той е толкова мъничко момче.