Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
А Шепотът в ъгъла продължавал все по-разгорещено: Настрадин Ходжа усещал във врата си четири чифта внимателни очи. „Приказват за мене, сега ще дойдат да ме попитат.“
Така и станало: старецът се надигнал и се приближил до Настрадин Ходжа:
— Живо-здраво, пътниче, добре дошъл в нашето затънтено Село. Гледаме, жълта прах по твоите ботуши, а тук нашите пътища са каменисти и правят само бяла прах. И решихме, че си човек ябанджия и си дошъл при нас от долината: вярно ли казвам?
— Да, идвам от долината — рекъл Настрадин Ходжа и подал на стареца чашка, като почукал по нея с нокът в знак, че го кани.
— Тогава кажи ни, пътниче — продължил старецът, като взел чашката и седнал насреща, — какво ново-вехто надолу през последните дни? Да не са се разбунили ходжентските хлебари? Или канибадамските маслари са отказали да плащат данък? Или може би нещо е станало в Ура Тюбе?
— Не, нищо такова не съм чул — отвърнал Настрадин Ходжа, учуден от такива въпроси.
Старецът многозначително намигнал на своите приятели.
— То, холан, и аз не съм чувал, ама рекох ей тъй, да попитам — казал той с тих глас. — Нашето село е затънтено, рядко идват хора отдолу, затуй рекох да питам…
— Ей тъй ли? — подсмихнал се Настрадин Ходжа. — Тогава знай, почтени старче, дето питаш „ей тъй“, че канибадамските маслари редовно си плащат данъка; освен това „ей тъй“ ти казвам, че град Ходжент си е на същото място и не е потънал вдън земя, че около Намаган не се е появила ламя, дето бълва огън. Нещо друго да попиташ „ей тъй“?
Старецът схванал присмеха, премълчал, събрал висналите си вежди и скрил очите си зад тях: страхувал се да се довери на непознат човек, а отвътре неизказаният въпрос го парел и измъчвал.
Настрадин Ходжа решил да му помогне:
— Почтени старче, погледни ме хубаво в лицето, надникни по-дълбоко в очите ми — нима приличам на шпионин?
— Ти се гмурна до дъното на моите мисли — отвърнал старецът. — Аз наистина се колебая между страха и желанието да те питам нещо интересно и опасно. Но ако само познаваше нашите добродетелни управници, тия кръвопийци…, така де, исках да кажа, тези праведни светци — аллах да умножи благословените им години за наша радост и да удължи юздите в техните неподкупни длани!…
— Не се мъчи да хвалиш пред мене управниците, почтени старче: нали ти казах, че не съм шпионин.
— Твоето лице ми внушава доверие, пътниче, и аз ще се разкрия пред тебе. Искахме да те попитаме — старецът снишил гласа си до шепот, другите трима се скупчили плътно край тях, — искахме да те попитаме дали не знаеш да е идвал по нашия край Настрадин Ходжа?
Всичко друго очаквал да чуе Настрадин Ходжа — но не и своето име! Той се задавил от чая, закашлял се.
— Да, да, Настрадин Ходжа се е появил! — разгорещено зашепнал младият пастир. — Един овчар го видял с очите си на големия път близо до Ходжент…
— Този овчар е живял на времето в Бухара и го познава — рекъл вторият пастир, мургав висок балканджия с черна брадичка и огнени очи, проблясващи изпод широки сърдити вежди.
— И не само овчарят — додал старецът, — и един керванджия го видял, пак на големия кокандски път.
А Настрадин Ходжа слушал тия думи и си мислел, че прибързано е свалил тъмните очила. Познали го. Седнал в тази малка чайхана, той мислено чувал растящото бучене на кокандския, андижанския и другите пазари из долината, развълнувани от неговото име. „Хич не е навреме тоя шум! — размишлявал той. — На всички тези слухове и приказки трябва да се тури край!“
— Грешите, добри хора — обърнал се той към събеседниците си. — Керванбашията и овчарят са се припознали, това е! Знам със сигурност, че Настрадин Ходжа сега е далеч оттук.
— Ама го е видял и един пътуващ търговец! — разгорещено възразил майсторът, по чиито хлътнали бледи бузи от вълнение избили червени петна.
„И търговец отгоре! — възкликнал на ума си Настрадин Ходжа. — Наистина кой дявол ме накара да свалям очилата!“
— Значи във Фергана Настрадин Ходжа има някакъв двойник — рекъл той. — Пак ви казвам, истинският, същинският Настрадин Ходжа не може да се появи по тия места.
— Защо, о, пътниче? Откъдо-накъде си толкова сигурен? — попитал старецът.
Надал глас и чайханджията от своите казани:
— Ако наистина преди една седмица са го видели някъде далече, защо да не може днес да се появи при нас? — Чайханджията дошъл при компанията, сменил празния чайник. — За него няма разстояния; веднъж как отишъл от Херат до Самарканд за четири дни!