Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Първо, Майк, ще ти дам правилата за ред. Не питаш как се казвам и не питаш къде сме. Схвана ли?
Майкъл отново изръмжа.
— Ще те подсетя по-късно, така или иначе. Гледал ли си един филм по Стивън Кинг, казва се „Мизъри“?
Въпросът стигна до замъгленото съзнание на Майкъл, но той не беше сигурен дали е отправен към него или към някой друг. „Мизъри“. Май си го спомняше. Кати Бейтс. Опита се да попита дали Кати Бейтс участва в него, но мокрите му устни не помръднаха.
— Мххх — успя да каже само.
— Това беше страшен филм. Спомняш ли си, Джеймс Каан беше заловен от своята луда почитателка, Кати Бейтс, която размаза краката му с чук, за да не избяга? Но това не беше като в романа, знаеш ли, Майк? Знаеше ли го?
— Мххх.
— В романа тя всъщност отрязва единия крак и го обгаря с поялник. Трябва да си доста откачен, за да направиш такова нещо, как мислиш, Майк?
Майкъл се напрягаше в мрака, опитваше се да различи чертите на непознатия, да свърже гласа с лице, да разбере дали гласът идва над него, под него, в него.
— Нали, Майк?
— Мххх.
— От пет дни те слушам, Майк. Теб и твоето другарче, Дейви. Реших, че той вече доста те изнервя — аз също щях да се изнервя на твое място — мъжът се засмя. — Мисълта ми е, че това си е доста голяма гадост. Попаднал си в капан и единственият човек в целия свят, който знае, че си жив, е шибан идиот! — той запази мълчание известно време, след което продължи: — Разбира се, аз също бях там с вас, Майк, но не исках да ви прекъсвам. Кодексът на подслушвачите, не се намесвай в чужд разговор. Е, или поне това е моят кодекс. Как си?
Главата му пулсираше, а мракът се въртеше около него дори още по-шеметно.
— Добре си. Още едно денонощие в онзи гроб и можеше направо да си останеш там. Но сега си добре. Ще ти върна силите; ти си късметлия, обучаван съм в австралийските военноморски сили. Свързочник. Знам всичко за оцеляването; не би могъл да си в по-добри ръце, Майк. Бих казал, че това струва доста, нали? Говоря за пари, Майк. Големи пари! Много кинти!
— Мххх.
— Но се опасявам, че ще са ми нужни гаранции, Майк. Схващаш ли какви гаранции? Доказателство, че си ти — чаткаш ли накъде бия?
Майкъл здраво стисна очи пред поредното изригване на светлина. След това ги отвори отново и зърна блясък на стомана.
— Това малко ще боли, но няма от какво да се притесняваш, Майк. Няма да ти направя номера на Кати Бейтс — не съм откачен; няма да те осакатя. Нужна ми е малка гаранция, това е всичко.
В следващия момент Майкъл в несвяст усети пронизваща болка в левия си показалец. Изрева в агонията си, торнадо от въздух се втурна по трахеята му и профуча през лепенката като банши35.
65
Рой Грейс пристигна в Брайтън малко преди полунощ и изобщо не му се спеше. Двойното еспресо, което Кандил му бе направил, явно действаше на енергичността му като ракетно гориво. Без някаква определена причина той реши да направи малко отклонение и да мине покрай седалището на „Дабъл-М Пропъртис“, намиращо се на улица точно под брайтънската гара.
Когато наближи, с изненада установи, че беемвето на Марк Уорън е паркирано отпред. Спря пред него, слезе от колата и я заключи. Видя, че на третия етаж свети, и отново воден изцяло от моментен импулс, отиде до предния вход и натисна копчето на „Дабъл-М“ на домофона.
Не след дълго чу дрезгавия, доста отпаднал глас на Марк Уорън:
— Ало?
— Господин Уорън, тук е старши детектив Грейс.
Последва дълго мълчание. Накрая Марк Уорън каза:
— Качете се.
Чу се рязък стържещ звук от ключалката и Грейс бутна вратата, след което изкачи три стръмни, тесни стълбища.
Марк отвори стъклената врата към рецепцията, блед като платно и доста неспокоен според Грейс.
— Това е малко неочаквано, полицай — каза той тромаво.
— Просто минавах и видях, че свети — чудех се дали можем да поговорим набързо. Реших, че ще искате да чуете последните новини.
— Ъ… да, благодаря ви.
Марк стрелна нервен поглед към отворената врата зад него, водеща към офиса, където той очевидно работеше. След това насочи Грейс в друга посока, в студена заседателна зала без прозорци, включи осветлението и придърпа стол за госта си край лакираната до блясък конферентна маса.
Но преди да седне, Грейс бръкна в джоба си и извади гривната, дадена му от Ашли.
— Намерих това на стълбището — дали е на някой, който работи тук?
Марк я зяпна изненадано.
— На стълбището ли?
Детективът кимна.
— Всъщност, да, моя е, има малки магнити от двете страни — нося я заради възпаления си лакът. Аз… аз не знам как се е озовала там.
35
Дух в ирландската митология в образа на виеща жена, която възвестява предстояща смърт. — Бел.прев.