Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Беше свалила шлема си, но още носеше бронята, която прилепваше към гъвкавото й тяло като люспеста кожа. Светлината от многобройните свещи в стаята се отразяваше от полираната й ПОВЪРХНОСТ, проблясваше върху острите метални ръбове и Китиара изглеждаше като обхваната от пламъци. Тъмната й коса, влажна от пот, се къдреше около лицето й, а кафявите й очи сияеха като огън, засенчени от дълги, черни мигли.
— Защо си тук? — попита тя меко и прокара пръст по ръба на чашата, без да го изпуска от поглед.
— Знаеш.
— Заради Лорана, разбира се — каза Китиара. Танис сви рамене, като внимаваше да запази лицето си безизразно, защото тази жена, която някога го познаваше повече, отколкото той самият, можеше да прочете всяка негова мисъл.
— Сам ли дойде? — попита тя и отпи от виното си.
— Да — отвърна Танис и непоколебимо отвърна на погледа й.
Китиара вдигна вежди с очевидно недоверие.
— Флинт умря — добави той с пресекващ глас. Дори в страха си не можеше да мисли за приятеля си без болка. — Таселхоф пък броди някъде и не можах да го открия. А и… не исках да го взема.
— Разбирам. Значи Флинт е мъртъв.
— Като Стърм — не успя да се въздържи Танис. Кит остро го погледна.
— Превратностите на войната, скъпи. И двамата бяхме войници. Той ме е разбрал. Духът му не ме преследва.
Танис гневно преглътна думите си и едва не се задави. Беше права. Стърм би я разбрал.
Китиара мълчаливо го наблюдаваше няколко минути, после остави с дрънчене чашата си.
— Ами братята ми? Къде…
— Защо просто не ме хвърлиш в тъмницата и не ме разпиташ!? — изръмжа Танис, надигна се от стола и закрачи напред-назад из луксозната стая.
Китиара се усмихна замислено.
— Да, бих могла да те разпитам там. И ти ще говориш, скъпи Танис. Ще ми кажеш всичко, което искам да чуя, а после ще ме молиш да ми кажеш още. Нашите служители са изкусни в изтезанията и са страстно отдадени на професията си. — Тя се изправи уморено и застана пред него с чаша в едната си ръка а другата сложи на гърдите му и бавно с дланта нагоре към рамото му. — Но това не е разпит. Говоря като сестра, загрижена за семейството си. Къде са братята ми?
— Не знам. — Танис стисна здраво китката й и я отмести. — И двамата потънаха в Кървавото море…
— С Мъжа със Зеления камък?
— Да.
— А ти как оцеля?
— Спасиха ме морските елфи.
— Тогава може да са спасили и останалите?
— Може, а може би не. Все пак аз съм елф. Другите бяха хора.
Китиара дълго го гледа. Танис още държеше китката й. Несъзнателно, под пронизващия й поглед, пръстите му я обгърнаха.
— Нараняваш ме — прошепна тихо тя. — Защо дойде? За да освободиш Лорана… сам? Ти не си толкова глупав…
— Не. — Танис затегна хватката около китката й. — Дойдох да направим сделка. Вземи мен и пусни нея.
Очите й се разтвориха широко. Внезапно отметна глава и се разсмя. Бързо и с лекота освободи ръката си и се върна при масата, за да си налее отново вино.
— За какво си ми ти, че да направя тази размяна?
Полуелфът усети, че лицето му пламва. Все още усмихната, Китиара продължи:
— Плених Златния им Генерал, Танис. Отнех им щастливия талисман. Вярно, не беше лош генерал. Донесе им Драконовите копия и ги научи да се бият. Брат и доведе обратно добрите дракони, но всичко приписаха на нея. Тя обедини рицарите, когато бяха на път да се разделят… И ти искаш да я разменя — Китиара направи презрителен жест — за някакъв полуелф, който скита из страната в компанията на кендер, варвари и джудже!
Тя се разсмя толкова силно, че трябваше да седне и да изтрие сълзите от очите си.
— Наистина имаш високо мнение за себе си. Защо си сигурен, че ще те взема обратно? От любов?
В гласа й се долавяше лека промяна, а смехът й звучеше пресилено. Тя внезапно се намръщи и стисна силно чашата.
Танис не отговори. Седеше пред нея и кожата му гореше от подигравките й. Китиара го погледна и сведе поглед.
— Все пак, ако се съглася — попита тя студено, с очи впити в чашата, — ти какво ще ми предложиш в замяна на онова, което ще изгубя?
Танис си пое дълбоко дъх.
— Командирът на войските ти е мъртъв — каза той с равен глас. — Знам, защото Тас ми каза, че го е убил. Ще заема мястото му.
— Ще служиш… в драконовите армии? — Очите на Китиара се разшириха от искрено учудване.
— Да. — Танис стисна зъби. Гласът му беше горчив. — Така или иначе загубихме. Видях летящите ви цитадели. Не можем да победим, дори ако добрите дракони останат. А това няма да стане — хората ще ги отпратят. Те никога не са им вярвали. Искам само едно — Лорана да си тръгне, без да пострада.