Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Когато тръгнаха по претъпканите улици, Тас се надяваше да се освободи. Беше експерт по изчезванията в тълпата. Видя, че и очите на Карамон се стрелкаха — явно мислеше същото. Но след като изминаха съвсем малко разстояние и видяха как омразните цитадели ги следят отгоре Тас осъзна, че е безнадеждно. Очевидно и Карамон стигна до същото заключение, защото раменете му увиснаха.
Кендерът внезапно си спомни, че Лорана е затворница тук и жизнерадостният му дух най-накрая беше смазан от мрака и злото, които го обгръщаха.
Стражите ги побутваха да бързат, като едва си пробиваха път измежду пияните, ругаещи войници по тесните претъпкани улици. Колкото и да се опитваше, Тас не можа да измисли никакъв начин как да предаде съобщението на Танис на Карамон. Внезапно трябваше да спрат, тъй като група войници на кралицата, строени в редици, преминаха по улицата. Онези, които не се отдръпнеха от пътя им, бяха изтикани на тротоара от драконяни-офицери или просто ги поваляха и газеха. Стражата, която охраняваше приятелите, бързо ги изтласка до една ронеща се стена и им нареди да не мърдат, докато войниците не преминат.
Таселхоф се оказа притиснат между Карамон и един драконянин. Стражът беше отпуснал хватката си върху яката му, преценявайки, че дори един кендер не може да е толкова глупав, за да се опита да бяга в тази навалица. Макар Тас да чувстваше черните му очи върху себе си, все пак успя да се приближи достатъчно до Карамон.
— Карамон! Имам съобщение. Чуваш ли ме? Воинът не се обърна, а продължи да гледа право напред с безизразно лице, но Тас видя единия му клепач да потрепва.
— Танис каза да му се доверим! Независимо какво прави… И… да продължим… да се преструваме… Мисля, че така каза.
Видя, че Карамон се намръщи.
— Каза го на елфски — добави Тас намусено. Изражението на воина не се промени, дори стана още по-мрачно.
Кендерът преглътна, приближи се още и се притисна до стената точно зад широкия му гръб.
— Онзи… Драконов Господар… — започна колебливо кендерът. — Беше… Китиара, нали?
Карамон не отговори, но Тас видя мускулите край челюстта му да се стягат и един нерв на врата му да потрепва нервно. Кендерът въздъхна и забравил къде си намира повиши глас:
— Ти му вярваш, нали?
Без предупреждение драконянинът, който го пазеше, се обърна и го зашлеви през устата, блъскайки го в стената. Замаян от болка кендерът се свлече на земята. Тъмна сянка надвисна над него. Заради замъгления си поглед Тас не можеше да види кой е и се стегна за поредния удар, но усети силни, нежни ръце да го вдигат за елека.
— Казах ти да не ги повреждаш — изръмжа Карамон.
— Ха! Някакъв кендер! — изплю се драконянинът. Войските почти бяха отминали. Воинът изправи Тас на крака и той се опита да стои прав, но по някаква причина тротоарът се надигна към него.
— Аз… съжалявам — чу се да мънка. — Краката не ме слушат…
После усети как го вдигат във въздуха и въпреки че пищеше и се съпротивляваше, Карамон го метна на силното си рамо като торба с картофи.
— Той има информация — каза воинът с плътния си глас. — Дано не сте му повредили мозъка и да я е забравил. Черната дама никак няма да е доволна.
— Какъв мозък! — изръмжа драконянинът, но Тас усети, че изглежда малко разтревожен.
Тръгнаха отново. Главата го болеше, бузата му пареше. Той сложи ръка върху нея и почувства лепкава кръв там, където ноктите на драконянина се бяха забили в кожата му. Ушите му бръмчаха, сякаш рой пчели се бяха настанили в главата му. Светът се въртеше около него, гадене му се, а подрусването върху гърба на Карамон не му действаше по-добре.
— Колко още има? — Тас усети гласа му да вибрира в гръдния му кош — Малкият негодник тежи.
Вместо отговор драконянинът посочи с костеливата си лапа.
С голямо усилие, като се опитваше да не мисли за болката и замайването, Тас изви глава. Успя да хвърли само един поглед, но това му стигаше. Сградата се уголемяваше все повече, докато запълни не само кръгозора, но и умовете им.
Тас се свлече назад. Зрението му се замъгли и той се зачуди защо е толкова мрачно. Последното, което запомни, бяха думите:
— В тъмниците… под Храма на нейно Величество Такхисис, Кралица на Мрака.
Глава 6
Танис се пазари, а Гакхан разследва.
— Вино?
— Не.
Китиара сви рамене. Извади каната от пълната със сняг куха, където изстиваше, и бавно си наля като наблюдаваше лениво как кървавочервената течност пълни чашата й. След това внимателно върна гарафата обратно и погледна студено Танис.