Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Ще се погрижа да бъде наказан, скъпи Танталаса — отвърна Китиара и той долови смях в гласа й. — Как смееш! — обърна се тя и погледна заплашително капитанът.
— Аз… аз п-просто изпълнявах заповедите, Господарке — заекна той, треперещ като таласъм.
— Изчезвай или ще нахраниш дракона ми — нареди властно Китиара и махна с ръка. После с грациозно движение я подаде на Танис. — Мога ли да те закарам, командире Само за компенсация, разбира се.
— Благодаря, Господарке — отвърна полуелфът. Хвърляйки мрачен поглед към капитана, той пое ръката й и се метна до нея на гърба на синия дракон. Очите му бързо огледаха тълпата, когато Китиара нареди на Скай да продължи и въздъхна с облекчение като видя, че стражите отвеждат приятелите му. Докато минаваха край тях, Карамон го погледна с наранено и озадачено изражение, но продължи да върви. Или Тас беше успял да предаде съобщението, или воинът имаше достатъчно разум, за да продължи измамата. А може би просто му вярваше. Танис не знаеше. Утешаваше се, че сега приятелите му са в безопасност, поне относително.
„Може би ги виждам за последен път“, помисли си той внезапно, но тръсна глава и пропъди тази мисъл. Обърна се и установи, че кестенявите очи на Китара го гледат със странна смесица от лукавство и неприкрито възхищение.
Таселхоф стоеше на пръсти, опитвайки се да види какво става с Танис. Чу викове и крясъци, а след това настъпи тишина. Тогава видя полуелфът да се мята на дракона до Китиара и процесията продължи. Стори му се, че Танис гледа към него, но не беше сигурен. Пазачите поведоха затворниците през блъскащата се тълпа и Тас изгуби от поглед приятеля си.
Един от пазачите сръга Карамон в ребрата с късия си меч.
— Значи Господарката вози твоя приятел, а ти ще гниеш в затвора — подигравателно изцъка драконянинът.
— Той няма да ме забрави — промърмори Карамон. Драконянинът се ухили и смушка партньора си, който влачеше Таселхоф за яката.
— Ще се върне, ако успее да се измъкне от леглото й.
Карамон се изчерви и Таселхоф го погледна разтревожено. Тъй като не му беше предал думите на Танис, се страхуваше, че воинът ще провали всичко, макар че не бе много сигурен какво още има за проваляне. Но воинът само разтърси глава с наранено достойнство.
— Ще бъда свободен преди залез слънце — избоботи топ с дълбокия си баритон. — Той няма да ме изостави.
Доловил тъжна нотка в гласа му, Тас се загърчи, опитвайки да се доближи достатъчно, за да му обясни. Но в този момент Тика гневно извика. Кендерът изви глава и видя, че стражарят разкъсва блузата й и по шията й се появиха кървави следи от ноктите му. Карамон изрева, но в това време Тика цапна пазача с опакто на дланта си по кръчмарска традиция.
Вбесен, драконянинът я събори на земята и вдигна камшика си.
— Ей! Не я повреждай! — изрева воинът. — Освен ако не искаш да те накажат. Господарката Китиара ни каза да я продадем за шест сребърни моменти, а няма да можем, ако има белези.
Драконянинът се поколеба. Карамон беше затворник, но всички видяха колко топло се отнесе Черната Дама към приятеля му и решиха да не рискуват. Те изправиха грубо Тика и я заблъскаха напред.
Таселхоф въздъхна с облекчение, после угрижено хвърли поглед към Берем, осъзнавайки внезапно, че е твърде мълчалив. Оказа се прав — Вечният сякаш се намираше в друг свят. Приличаше на малоумен с изцъклените си очи и широко отворената си уста. Е, поне нямаше вид на човек, който ще създава неприятности. Изглежда, Карамон ще продължи да играе ролята си, а Тика беше в безопасност. Засега никой нямаше нужда от него. Тас си отдъхна и започна с интерес да се оглежда, доколкото можеше, влачен от драконянина за яката.
Но съжали, че го направи. Нерака изглеждаше точно това, което беше — древно бедняшко селце, построено, за да обслужва онези, които обитаваха Храма, сега зает от палатков лагер, разпрострял се из него като плесен.
В края на поселището Храмът се издигаше като хищна птица — разкривената му, грозна постройка сякаш доминираше дори над планините на хоризонта. Щом някой влезеше в Нерака, погледът му веднага се спираше на него. След това, където и да погледнеше и с каквото и да се занимаваше, винаги го виждаше, дори през нощта, дори в сънищата си.
Тас му хвърли един поглед и бързо отмести очи, почувствал, че го побиват тръпки. Но гледката пред него беше още по-лоша — драконяни и хора, таласъми и караконджоли се изсипваха от набързо построените барове и бардаци по мръсните улици. Роби от всички раси бяха доведени в града, за да служат на господарите и да удовлетворяват нечестивите им страсти. Джуджета-земерови щъкаха по уличките като плъхове, преживяващи от боклуците. Вонята беше задушаваща, а гледката напомняше ада. Тас вдигна поглед и видя огромните летящи цитадели, които кръжаха над Храма с ужасяващо величие — драконите ги въртяха без прекъсване.