Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Реши да се върне при Китиара, която се биеше на север. Гакхан й описа подробно групата и тя се изненада като научи, че това са били двамата й полубратя и бившият й любовник. Осъзна, че тук има пръст някаква могъща сила и сподели съмненията си с Кралицата на Мрака, която беше обезпокоена от липсващото съзвездие на Храбрия Воин. Кралицата разбра, че е била права — Паладин се бе завърнал, за да се бие с нея. Но докато осъзнае опасността, злото беше сторено.
Китиара изпрати Гакхан обратно по следите. Стъпка по стъпка хитрият драконянин проследи спътниците от Паркс Таракс до кралството на джуджетата. Следеше ги в Тарсис и там щеше да ги залови, ако не беше Алхана и нейните грифони.
Но Гакхан не се отказваше, а търпеливо продължи да ги следи. Чу слухове за тях в Силванести, където бяха отблъснали големия зелен дракон, Сиан Кървавото проклятие, после от Ледената стена, където Лорана уби черния магьосник-елф Фийл Тхас. Знаеше за откриването на драконовите кълба, за унищожаването на едното и за присвояването на другото от болнавия магьосник.
Именно Гакхаи последва Танис във Флотсам и насочи към тях Черната дама, когато плаваха на „Перешон“. Но и тук, както преди, премести пионката си, само за да установи, че фигурите на противника му пречат да направи последния ход. Въпреки това не се отказа. Той познаваше врага си и знаеше коя е великата сила, която стои срещу него. Залогът на играта беше висок, много висок.
Замислен, той излезе от Храма, където Господарите вече се събираха за Висшия Конклав, и пое по улиците на Нерака. Слънцето отиваше към залез и летящите цитадели вече не скриваха последните му лъчи. Сега то гореше над планините и обагряше мълчаливите заснежени върхове в кървавочервено.
Гакхан не обърна внимание на залеза, а оглеждаше улиците на палатковия град, вече почти празен. Повечето драконяни трябваше да прислужват на господарите си, тъй като те страдаха от забележителна липса на доверие както помежду си, така и към Кралицата. Но това улесняваше работата му. Той бързо преведе драконяните през вонящите, затрупани с боклуци улици — можеше да ги изпрати и сами, но имаше чувството, че трябва да се действа бързо. Вятърът на важните събития започваше да се превръща в свиреп ураган. Засега се намираше в центъра му, но знаеше, че скоро ще бъде пометен оттам, а хич не му се искаше да го захвърли върху скалите.
— Това е мястото. — Той застана пред една палатка, където продаваха бира.
На окачената табела пишеше с грозни Пукни на общ език: „Забранено на драконяни и таласъми“. Гакхан надникна през мръсното платнище и видя този, когото търсеше. Махна на придружителите си, отметна платнището и влезе.
Хората в бара обърнаха замъглените си очи към новодошлите и като видяха, че са драконяни веднага започнаха да крещят и да ги освиркват. Но виковете и подигравките веднага замряха, когато Гакхан отметна качулката, която скриваше лицето му. Настъпи тишина, по-плътна от изобилния дим и неприятните миризми, които изпълваха бара. Като хвърляха уплашени погледи към драконяните, хората се приведоха над питиетата си, опитвайки се да станат незабележими.
Блестящите черни очи на Гакхан огледаха тълпата.
— Ето го — каза той на драконянски и посочи един човек, отпуснат върху бара.
Придружителите му веднага сграбчиха едноокия войник, който ги загледа с пиянски ужас.
— Изведете го навън на тъмното! — нареди Гакхан. Без да обръщат внимание на протестите и молбите на изплашения капитан както и на злобните погледи и прошепнати заплахи от тълпата, драконяните извлякоха пленника си и само за няколко мига го накараха да изтрезнее достатъчно, за да може да говори.
— Помниш ли да си арестувал днес следобед един офицер по обвинение в дезертьорство?
Капитанът смутолеви, че е разпитвал много офицери днес… Бил зает човек… а и всички си приличали. Гакхан направи знак на драконяните, които реагираха веднага.
Капитанът изкрещя от болка. Да, да! Спомнил си! Но не бил един офицер. Били двама.
— Двама ли? — Очите на Гакхан блеснаха. — Опиши другия офицер!
— Много едър човек. Направо щеше да пръсне униформата. Водеха и затворници.
— Затворници!? — Змийският език на Гакхан затрептя от устата му и отново се прибра. — Опиши ги!
— Една жена с червена коса и гърди като…
— Продължавай — изрева Гакхан. Ноктестите му ръце потръпваха. Той хвърли поглед на придружителите си и те затегнаха хватката си.
Като хлипаше, капитанът набързо описа другите двама затворници. Думите му се сипеха една след друга.