Ранни дългове ((книга първа))

Лежите си вие в тъмното, с отворени очи. Мислите си какви ли не работи, виждате какво ли не. После неусетно клепките натежават. И… заспивате.

А през това време, без сами да разберете, Мечтата е дошла при вас. На едни ще обагри сънищата като цветна картина. Толкова хубава картина, че като се събудят, непременно ще искат да я нарисуват. Следващата нощ Мечтата ще им нарисува още по-хубава картина и пак ще могат да я нарисуват. Да, но мама и татко може да им се скарат: оставили уроците и домашното и започнали да рисуват. Но Мечтата непременно ще дойде при тях по-късно — и съвсем бавно, багра по багра ще им каже как да нарисуват картината.

И тъй неусетно Мечтата превръща това Момче или това Момиче в Художник. Те ще рисуват все по-хубаво и по-хубаво. Но все ще са недоволни от това, което са нарисували. Можело да стане още по-добре! А когато се научат да поправят нарисуваното, без да почнат да го развалят, значи са станали истински Художници.

На други пък Мечтата ще дойде в съня като мелодия, на трети — като Невиждано цвете, на четвърти — като чудна Машина, на пети — като неповторима къща. Такива Момчета и Момичета стават музиканти, агрономи, инженери, конструктори, строители…

Тъй — всяка нощ Мечтата идва при всяко дете.

«Ами кога спи?» — ще попита някой.

Мечтата никога не спи.

Заспи ли мечтата у Човека — това е най-тежкото нещо на света…“