Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Ето ти една мисъл — каза си той. Едно основание може да служи като извинение за друго — но какво точно искат да сторят? Вън всички наръчници по полицейски процедури пишеше, че основното, което трябва да се търси, е мотивът. Мъри нямаше никаква представа за техните мотиви. — Ако продължавам така, може да откача.
Мъри се отклони наляво от „Кенсингтън роуд“ и се отправи към луксозния район, където живееше. Както винаги паркирането му създаде проблеми. Дори когато го назначиха в секцията по контрашпионажа в нюйоркската служба, не му беше толкова трудно да паркира. Намери място, по-дълго с около петдесет сантиметра от колата, и цели пет минути прави опити да я вкара там.
Мъри окачи палтото си на закачалката до вратата и влезе в хола вдясно. Жена му го забеляза, когато вече набираше някакъв телефонен номер със злобно изражение на лицето. Тя се зачуди какво има.
Необходими му бяха няколко секунди, докато се свърже с канцеларията отвъд океана.
— Бил, обажда се Дан Мъри…добре сме — чу го да казва жена му. — Искам да направиш нещо. Познаваш ли онзи човек — Джек Райън? Да, той. Кажи му…по дяволите, как да се изразя? Кажи му да внимава… Зная това, Бил… Не мога да кажа, нещо ме тревожи и не мога… Нещо такова, да… Зная, че досега не са го правили, Бил, но въпреки това се тревожа… Не, нямам нищо конкретно, но Джими Оуенс заговори за това и сега съм истински разтревожен. О, вече си получил доклада? Добре, значи разбираш какво искам да кажа.
Мъри се облегна на стената и се загледа в тавана.
— Наречи го усещане или инстинкт — наречи го каквото искаш, но ме тревожи. Искам някой да направи нещо по този въпрос… Браво. Как е семейството ти? О, така ли? Страхотно! Е, предполагам, че ще прекараш чудесно Нова година. Окей. Пази се. Довиждане. — Той постави слушалката на телефона. — Е, сега се чувствам малко по-добре — каза си тихо Мъри.
— Партито започва в девет часа — обади се жена му. Тя беше привикнала с навика му да работи и вкъщи. Той пък беше свикнал с подсещанията й за светските им задължения.
— В такъв случай трябва да се обличам, нали? — Мъри стана и целуна жена си. Сега се чувстваше по-добре. Беше направил нещо — може би нищо особено, може би хората в бюрото щяха да се питат какво му е, но това не го притесняваше. — Най-голямата дъщеря на Бил е сгодена. Ще я жени за един млад агент от офиса ни в Ню Йорк.
— Познаваме ли го?
— Нов е.
— Трябва да тръгваме.
— Добре, добре. — Отиде в спалнята и започна да се облича за голямото парти в посолството.
11.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
— Както виждате, дами и господа, решението, което Нелсън47 е взел в случая, окончателно е прекратило абсурдните тактически методи на Кралските военноморски сили. — Райън затвори папката със записките си. — Нищо не може да бъде по-добър урок от решителната победа. Въпроси?
Това беше първият ден на Джек в курса. В стаята имаше четиридесет студенти, до един курсанти трета степен (това звание имаха и шестте жени), или както ги наричаха в цивилния живот, второкурсници, които слушаха уводната лекция на Райън по военноморска история. Нямаше въпроси и той беше изненадан. Джек знаеше, че е добър преподавател, но не чак толкова. Един от студентите стана. Казваше се Джордж Уинтън, футболист от Питсбърг.
— Доктор Райън, помолиха ме да направя изявление от името на целия курс — колебливо каза той.
— Охо — отговори Райън и отстъпи малко назад, като гледаше към курса, и се престори, че очаква някаква заплаха.
Уинтън тръгна напред и извади малка кутия иззад гърба си. Отгоре й имаше лист, на който беше напечатано нещо. Младежът се изпъна.
— Мирно! Чета заповед: „За извънредна служба, надхвърляща задълженията на туриста, на макар и безмозъчен морски пехотинец, курсът награждава доктор Джон Райън с Ордена на Пурпурната мишена с надеждата, че следващия път ще залегне, освен ако не желае, вместо да преподава история, да стане част от нея.“
Уинтън отвори кутията и извади пурпурна панделка, широка седем сантиметра, със златист надпис „ЗАСТРЕЛЯЙ МЕ“. На лентата беше закачена също толкова голяма месингова мишена. Курсантът я закачи на рамото на Райън, там, където беше прострелян. Курсантите станаха и изръкопляскаха, докато Райън стискаше ръката на говорителя им.
Джек опипа „ордена“ и вдигна поглед към курса.
— Жена ми ли ви даде тази идея?
Те започнаха да се трупат около него.
— Браво, докторе! — поздрави го един старателен подводничар.
— Semper fi!48 — отговори като ехо един бъдещ морски пехотинец.
47
Хорацио, виконт Нелсън (1758–1805), английски адмирал, разбил при устието на Нил Наполеоновата флота. — Б.пр.
48
Semper ftdelis — Винаги верен (лат.). — — Б.пр.