Лицето [bg]

После изследователите бяха усилили и подобрили едва доловимите звуци на записите. И бяха открили гласове, които често говореха на английски, но понякога и на френски, испански, гръцки и други езици.

Повечето от тези шептящи същества произвеждаха само части от изречения или несвързани думи, които нямаха смисъл и не даваха достатъчно данни за анализ.

Други, по-пълни „съобщения“ можеха понякога да се изтълкуват като предсказания или зловещи предупреждения. Те обаче биваха неизменно кратки и често загадъчни.

Разумът подсказваше, че записите бяха хванали части от разговори между живи хора, използващи други линии в телефонната система.

Много често тези смислени кратки откъси се отнасяха за неща, които бяха прекалено незначителни, за да накарат мъртвите да се опитат да се свържат с живите: въпроси за времето, за последните бележки на децата в училище, изказвания от типа на „… винаги съм обичала орехов сладкиш, и особено твоя…“ и „… по-добре си събирай стотинките за черни дни…“, и „… кухнята в кафенето, където обичаш да ходиш, е истинска кочина…“

И все пак…

И все пак някои от гласовете звучаха толкова призрачно, толкова безумно отчаяно или преливаха от обич или тревога, че не можеше да бъдат забравени, нито пък да бъдат обяснени лесно, особено когато бяха произнесени с тона на неотложна нужда: „… газ от печката, газ, не си лягай довечера, газ…“ и „… така и не ти казах колко много те обичам, толкова много, моля те, потърси ме, когато дойдеш тук, не ме забравяй…“, и „… един мъж в син камион, не го пускай наблизо до Лорето, не го пускай наблизо до детето…“.

Тези странни обаждания, записани от изследователите на паранормални явления, бяха накарали Чанинг Манхайм да задели линия 24 специално за нуждите на разговорливите мъртви.

Всеки ден, където и да се намираха по света, Манхайм и Мин дю Лак използваха част от времето си за медитация, за да разпространяват мислено кода и седемцифрения номер за линия 24, хвърляйки тази кукичка с нанизана стръв в морето на безсмъртието с надеждата да хванат някой дух.

До този момент, в продължение на три години, те бяха записали само обаждания, направени по грешка, търговски реклами и серия от обаждания на един шегаджия преди постъпването на работа от Итън, който се бе оказал пазач от охраната на имението. Той бе освободен от служба с щедро обезщетение за преждевременно прекратяване на договора и според сведенията на госпожа Макбий — с едно конско от страна на Мин дю Лак да се погрижи за душата си.

Сигналната светлина угасна. Разговорът беше траял минута и дванайсет секунди.

Понякога Итън се чудеше как Чанинг Манхайм, който се радваше на изумителна кариера като актьор и бе доказал, че е блестящ инвеститор, е също работодател на Мин дю Лак, както и на специалист по фън-шуй, на инструктор по ясновидство, още и на изследовател, който се занимава по четирийсет часа в седмицата с проследяване на преражданията на предците назад във вековете.