Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Алхимиците може да открият друг начин да ги правят — отбеляза Регин. — Те вече създават най-различни кристали. Може би магията на камъкотворството може да се приложи и върху тях.
В очите на Савара проблесна интерес.
— Наистина ли могат? — Устните й се разтеглиха в крива усмивка. — О, но тук има още една уловка. Трябва да смекчите законите си за черната магия, тъй като тя е необходима в камъкотворството. Настоящите ви черни магьосници може също да не са подходящи за тази цел. Тя изисква ниво на концентрация и търпение, които не са по силите на всеки и които ще погълнат почти изцяло вниманието на вашите защитници, което не е мъдро решение — и вие едва ли ще можете да създавате повече от шепа камъни годишно.
Лоркин затаи дъх, когато майка му се втренчи в него. В гърдите му се надигнаха вина и страх, но той издържа погледа й. Тя се обърна към Савара и лицето й застина, прикривайки чувствата си под маска на фалшиво спокойствие.
— Разбирам — каза тя. — Тази обмяна ще ни струва малко… повече, отколкото на вас.
Лорд Регин също се извърна към Лоркин, но погледът му се задържа малко повече върху младежа. Очите му се присвиха, но лицето му изглеждаше повече замислено, отколкото неодобрително. Лоркин почувства странно раздразнение при липсата на изненада в поведението на мъжа.
— В такъв случай може да разменяме лечителството за камъни — предложи Савара. — Вашите лечители могат да работят за нас, а Гилдията да получава заплащането им под формата на камъни.
Лоркин напрегна сетивата си и отново се опита да чуе повърхностните мисли на майка си. Но онова, което успя да долови, нямаше нищо общо с разговора. Сигурно си го представяше. Макар че… наистина беше странно да си представя как майка му изрежда на ум поредица от ругатни.
— Те ще са в безопасност — отвърна Савара в отговор на въпроса, който бе зададен, докато той се разсейваше. — Жената, която нападна Лоркин, го направи, защото искаше да осигури на народа ни лечителството. Но малцина биха използвали незаконни средства, за да го постигнат. Наемането на лечители, които да работят за нас, е един от начините това да стане. Лоркин разказа ли ви за обещанието, което ни даде лорд Акарин?
— Да. Акарин никога не ми го е казвал.
— В това споразумение имаше и много скрити неща. Кралица Зарала също даде обещание, което не изпълни, макар да се опитваше до края на живота си.
Лоркин погледна към Савара, припомняйки си, че старата кралица наистина бе споменала за това. „Така и не успях да приема едно от нещата, на които се бях съгласила. И при мен ситуацията у дома бе по-трудна за овладяване, отколкото се бях надявала“.
— И какво е било то? — попита майка му.
Савара отвърна със сериозно лице.
— Да довърши онова, в което се бе провалила Гилдията преди седем века — да унищожи ашаките и робството в Сачака.
Когато Тайенд влезе в Господарската стая, Денил се намръщи.
— Ачати може да поиска да говори с мен насаме.
— Лошо. Независимо дали му харесва или не, действията на краля влияят върху връзките на Сачака с всички Обединени земи — отвърна елийнецът. — Посланико — додаде той, за да му покаже, че смята присъствието си за свое право.
Денил въздъхна.
— Разбира се. — И без това бе възразил просто по навик. Всъщност беше благодарен за компанията на Тайенд. Общата кауза, работата заедно, одобрението, което Тайенд бе показал към Ачати, бяха променили нещо. Те вече не се караха. Ненавистта от раздялата им бе изчезнала или поне бе останала в миналото. Той чувстваше, че вече може да нарече Тайенд приятел и това нямаше да прозвучи като обида.
Присъствието на елийнеца щеше да направи срещата официална, което щеше да му помогне да не обръща внимание на личните си чувства към Ачати. „Като предателството. Но въпреки това знаем, че Ачати е извел Лоркин от Арвис“ — напомни си той.
— Лоркин е при Сония — промърмори Денил. — Тъкмо разговарях с Оусън, когато Кай докладва за пристигането на Ачати.
Тайенд повдигна вежди.
— Добри новини.
Откъм коридора се чуха стъпки и двамата се обърнаха да посрещнат госта. Тав, робът-портиер, се появи пръв и се хвърли по очи на пода. Ачати влезе след него, усмихвайки се.
— Добре дошъл, ашаки Ачати — каза Денил. — Както винаги, изглежда, сте имунизиран срещу всякакво изпадане в немилост, което може да се свърже с Дома на Гилдията.