Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Той вдигна ръце с изправени длани.
— Недей да се ядосваш.
— Мислех, че си схванал посланието.
— Така е! Не съм те следил.
Жената го погледна невярващо.
— Добре де, добре. Следях те. Признавам си, но само защото имам нещо за теб.
Внезапно й хрумна, че трябва да бъде много по-предпазлива в подобни ситуации, още повече сега, когато трябваше да мисли за детето си. Огледа се наоколо и с облекчение забеляза компания от няколко двайсетинагодишни младежи, които сипваха антифриз в колата си недалеч от тях.
— Какво имаш за мен? — попита, като отстъпи назад и за всеки случай сложи ръка върху дръжката на вратата. — И защо изобщо би могъл да имаш?
Мъжът леко повдигна рамене.
— Ами аз… ъъъ… Никак не ми беше приятно да те следя. Нали разбираш, имам чувството, че те опознах, след като ми бе наредено да те наблюдавам по цял ден, и сега мисля, че заслужаваш нещо много по-добро от отрепката, за която си омъжена.
Не знаеше какво да му отговори. Предполагаше, че се опитва да й направи комплимент, но от това я побиваха тръпки.
— Оценявам признанието ти, че си се чувствал неловко, когато си ме следил, но ето че и сега продължаваш. Време е това да престане.
— Абсолютно си права — кимна той. — В този момент.
— Много добре. Значи постигнахме съгласие. — Натисна дръжката и отвори вратата на колата.
— Почакай малко — вдигна ръка Джералд и на свой ред отвори вратата на своята кола, за да вземе нещо от предната седалка.
Хелън застана зад отворената врата, въпреки че ако измъкнеше оръжие, тънката ламарина с нищо нямаше да й помогне.
— Ето — каза Джералд, като й подаде нещо, увито в кафява опаковъчна хартия.
Тя изгледа скептично пакета.
— Какво е това?
Той пристъпи към нея, все още държейки плика.
— Нещо, което може да ти влезе в употреба. Хайде, вземи го, няма да те ухапе.
Хелън бавно протегна ръка и пое пакета.
— Сигурно трябва да ти благодаря.
Джералд кимна бързо и махна.
— Просто го запази за черни дни.
Жената се намръщи и взе да го отваря.
Междувременно той се качи в колата си, запали двигателя и потегли, оставяйки тънка струйка сивкав дим след себе си.
Съдържанието на плика се състоеше предимно от хартия. Снимки, както установи при по-обстоен оглед. Накрая се реши да ги извади.
— О, господи!
Бяха цветни фотографии в голям формат, запечатали Джим и Киара Морнини голи върху кръглото легло с червените сатенени чаршафи. Имаше ръце, крака, езици и други доста по-интимни части от телата им.
Нямаше никакво съмнение за какво става въпрос.
Хелън почувства, че й прилошава. Притисна с ръка гърдите си и се настани на седалката, затвори вратата и я заключи, преди да ги разгледа отново.
Не знаеше кое я угнетява повече — да види Джим, за когото и бездруго знаеше, че е женкар, или Киара, която смяташе за своя приятелка.
Дълго стоя така, вторачена в снимките. Всеки случаен минувач би си помислил, че е извратенячка, която не се срамува да гледа порно на обществено място.
Ако разполагаше с някакви пари или поне с кредитните си карти, веднага щеше да се втурне в мола и да ги изхарчи по най-безсмислен начин. Но нямаше нищо. Благодарение на Джим.
Благодарение на Джим.
И тогава прозрението се стовари върху й като гръм. Джералд току-що й бе направил огромна услуга. Както и Киара, ако се замислеше по-сериозно, въпреки че кучката не бе имала такова намерение.
Нито един от двамата прелюбодейци не би искал пресата, а още по-малко Антъни Морнини, да види тези снимки.
Ако действаше бързо, Хелън можеше сама да продиктува условията за развода си.
Джос се прибра у дома и малко по-късно вече спеше като утрепана. Нощта се оказа дълга и изключително напрегната.
На следващата сутрин будилникът й звъня, докато се изключи сам, и само наполовина будна, тя нахрани Барт, облече го и го заведе в дома на приятеля му Гас. За щастие другото момче имаше по-възрастна и доста опитна детегледачка на име Джулия, която погледна момичето и веднага го подкани:
— Миличка, върви си вкъщи. Очевидно имаш нужда от почивка.
— Не, добре съм — опита се да възрази Джос, но се прозя на половината на изречението, което категорично опроверга думите й.
Джулия се засмя: