Рискове на играта [bg]

Макгрудър седна на стола пред бюрото на Тед и дебелият му задник зае цялата седалка.

— Предупредих те и Гюс да е тук — заяви Макгрудър.

— Идва. Защо? Какво става?

Гюс Амато влетя в кабинета.

— Здрасти, извинявайте, че закъснях. Някакви тъпи електричари прецакаха асансьорите.

Били се засмя, като видя Гюс. Макгрудър не се засмя. Надигна се от стола с известно усилие и се приближи към Гюс.

— Мамка му! — възкликна той. — Виж се само. Ама наистина, виж се! Тази скапана обеца, тези смешни ботуши! Приличаш на педал, избягал от родео.

— Аз само…

— Ами ако трябваше да свършиш нещо, а? — попита Макгрудър. — Ако трябваше да пречукаш някого? Представям си как свидетелят казва: „Да, господин полицай, беше един къдрав педал с бели ботуши“.

— Не съм педал…

— Млъквай! — кресна му Макгрудър.

Докато Макгрудър разговаряше с Гюс, Делрей крачеше из кабинета на Тед. В момента стоеше зад гърба му и разглеждаше дипломите му от Университета в Невада, окачени на стената. Тед погледна назад към него веднъж, защото не му беше приятно Делрей да стои зад гърба му, после се помъчи да не му обръща внимание.

— Искам да си закараш задника във Фили до края на деня — нареди Макгрудър на Гюс. — Ясно ли е?

— Да, но…

— Ей, Пат, какво си въобразяваш, че правиш? Гюс работи за мен.

Тед забеляза движение с ъгълчето на окото си и понечи да помръдне, но се оказа твърде бавен. Делрей беше смъкнал една от дипломите му от стената и я разби в главата му. Стъклото се натроши в главата на Тед и хартията се разкъса. Рамката падна върху раменете му, а няколко парченца счупено стъкло се врязаха в лицето му.

— Мълчи — тихо нареди Делрей на Тед.

Тед се разтрепери. Нямаше начин Макгрудър да постъпва така без разрешението на Ал.

Макгрудър погледна към Тед, после продължи да дъвче Гюс.

— То е като в спорта. Когато някой сгафи, го изпращат във Втора лига, за да се стегне и да си прочисти главата. И ти отиваш там. А сега се омитай от тук и ще се видим утре, за да ти възложа работа, която тъпак като теб може да свърши. И ако пак си с тези ботуши…

— Няма — обеща Гюс. Отново погледна към Тед, сви извинително рамене и излезе от стаята.

Макгрудър се върна на стола пред бюрото на Тед и седна, задъхан само от краткия разговор с Гюс. Взря се в Тед за няколко секунди, мъчейки се да успокои дишането си.

— Умник — процеди той, — голям умник. Толкова по-зле за теб.