Рискове на играта [bg]

Барбара Джейн обхвана с длани муцунката на померанския шпиц, взря се във влажните му кафяви очи и възкликна:

— Чу ли го, Джони Карсън? Чу ли глупавия стар Боб? Щял да унищожи документите. — Тя погледна съпруга си и попита: — Я ми кажи нещо, Боб, ще унищожиш ли и счетоводителя, който е изпращал чековете на Мелинда? Ще унищожиш ли и онзи Демарко, който е разговарял с нея? Ще унищожиш ли и човека, който е изкопчил сведенията, като е хакнал компютрите на фондацията и вероятно е направил копия на счетоводните документи?

— Затова разговарям с теб, по дяволите! Трябва да ми кажеш как да се оправя с тая бъркотия.

— Боб наистина ли изруга пред мен, Джони?

— Извинявай, но имам нужда от съвет. Така че престани да говориш на кучето, ако обичаш, и ми кажи какво да направя според теб.

— Наистина не знам какво трябва да направиш, Боб. Обаче знам, че с политическата ти кариера е свършено, ако това излезе на бял свят. Може би е най-добре да се обадиш на Махоуни и да му кажеш, че сте квит. Кажи му, че ако си мълчи за потулената история, и ти няма да кажеш нищо за дъщеря му и за казиното. А после явно ще трябва да се надяваш, че случката с Мелинда Стоу няма да се разчуе.

— Това ли ме съветваш? Да се доверя на Махоуни?

Барбара Джейн се изправи и приглади гънките на късата си пола.

— Имам среща с момичетата в клуба. Ще си носим ракетите, но всъщност ще седим, ще пием коктейли и ще зяпаме задника на новия професионален треньор, който са наели. Така че трябва да вървя. А докато ме няма, Боб, искам просто да седиш тук и да мислиш. Ако постоиш достатъчно дълго, може и да измислиш някакво решение.

Барбара Джейн навря кучето в ръцете му.

— Ето, поговори с Джони Карсън. Той има много добри хрумвания.