Грозните [bg]

— Умирам от глад.

Толи кимна и главата й се замая за миг. Не беше слагала нищо в уста от вечерята преди два дни.

Давид започна да тършува из торбата.

— Пълно е с разтворима храна. Чакай да видя: Къри Нудс, ВегиОриз, ПадТай… Някакви предпочитания?

Толи си пое дълбоко въздух. Отново беше сред дивата природа.

— Всичко друго, освен СпагБол.

Толи и Давид тръгнаха по залез.

Всеки от тях караше по два сърфа. Събрани един върху друг като сандвич, чифт сърфове поемаха двойно повече товар, по-голямата част от който беше събрана в дисагите отдолу. Взеха всичко полезно, което успяха да открият, заедно със списанията, спасени от Шефа. Каквото и да се случеше занапред, вече нямаше смисъл да се връщат в Мъглата.

Толи внимателно пое по реката, която се спускаше от планината, защото тежкият товар се люлееше отдолу като топка на верига, вързана за глезените й. Добре поне, че пак носеше противоударни гривни.

Пътуването им щеше да е по съвсем различен маршрут от пътя, по който доведоха Толи в Мъглата. Старото трасе беше направено с идеята да може лесно да се следва и включваше даже полет с хеликоптера на рейнджърите. Сега нямаше да е толкова директно. С този тежък товар Толи и Давид нямаше да могат да направят и крачка пеша. Затова всеки сантиметър от маршрута им трябваше да минава над богата на метал територия, или над река, независимо колко голямо отклонение ще им се наложи да направят заради това. Пък и след нападението се налагаше да се държат далече от градовете.

За щастие Давид беше изминавал разстоянието до нейния град и обратно десетки пъти, сам, или в компанията на неопитни грозни. Той познаваше добре реките и железопътните линии, руините и естествените рудни жили и беше измислил десетина аварийни маршрута за бягство, в случай че е преследван от градските власти.

— Десет дни — обяви той, когато тръгнаха. — В случай че пътуваме по цяла нощ и почиваме денем.

— Звучи добре — каза Толи, но се запита дали ще успеят да стигнат навреме, за да спасят поне някого от операцията.

Около полунощ през първото денонощие от пътуването изоставиха потока, който водеше надолу към голия хълм, и полетяха над пресъхнало речно корито през полетата с бели цветя. Този път ги отведе до началото на обширна пустиня.

— Как ще преминем от тук?

Давид й посочи тъмните силуети над пясъка, чиято редица се губеше в далечината.

— Това някога са били кули, свързани помежду си със стоманени жици.

— За какво са служели?

— Пренасяли са електричество от вятърните турбини тук до онези в старите градове.

Толи смръщи вежди.

— Не знаех, че ръждивите са използвали силата на вятъра.

— Не всички са били луди. Само повечето от тях. — Той вдигна рамене. — Сигурно си спомняш, че ние произлизаме главно от ръждивите и все още използваме техните базови технологии. Значи все някои от тях са имали добри идеи.