Убийството на Линда [bg]

„Чудя се с колко ли валиум си се натъпкала, миличка.“

През следващите три часа криминален инспектор Ян Рогершон доказа по убедителен начин професионализма, който Левин му приписа.

Първо разпита майката за Линда; за детството и юношеството й, за годините в САЩ, за развода и как се е върнала заедно с дъщеря си в Швеция.

— Весело и жизнерадостно дете. Обичаше всички и всички я обичаха. Това не се промени и когато порасна… Труден житейски период… наложи се да се адаптира към нова среда… Линда си намери нови приятели, започна в ново училище… Аз си намерих работа като учителка, докато продължавах образованието си… Когато се запознах с бившия ми съпруг, работех като секретарка… Така се срещнахме… След като се оженихме и Линда се роди, се установихме в САЩ и аз станах домакиня… Скучаех, но Хенинг се чувстваше прекрасно… С Линда го виждахме много рядко… Всъщност почти не се прибираше вкъщи… Но не отричам, че във финансово отношение бях много привилегирована. Имахме предбрачно споразумение, но първото нещо, което той направи, преди двете с Линда да се приберем в Швеция, беше да ми даде къщата, където… където се случи всичко… С Линда живяхме там, докато изведнъж тя… Тогава учеше в гимназията… Баща й благоволи да се прибере в Швеция и тя реши да се пренесе при него извън града… Но като дойдеше във Векшо, отсядаше при мен, разбира се…

Гаджета?

— Първото беше цветнокожо момче от нейния клас в САЩ… Линда беше само на седем… Той се казваше Лерой и беше толкова сладък, че ти идва да го схрускаш… Той беше първата й истински голяма любов…

А после? Гаджета, с които е имала полови контакти?

Не много — по думите на майка й. Но все пак, призна тя, Линда не споделяла с нея подробности от интимния си живот. Най-дългата й връзка продължила близо година и приключила преди шест месеца.

— Със сина на наши познати. Едно от малкото семейства, с които продължих да поддържам контакт след развода. Момчето е много свястно, наричат го Нопе, но се казва Карл-Фредрик. Според мен Линда просто се отегчи от него. След като започна да учи в Полицейската школа, животът й се промени много.

Случвало ли се е Линда да проявява инат, да се забърка в конфликт, да си създаде врагове, които дори да искат да я наранят?

Не и в света на майка й. Не и когато става дума за обичаната й дъщеря. Дори по време на най-ужасния си тийнейджърски период Линда се държала като всички останали нейни връстнички, съдейки по думите на приятелките на майка й. Линда обаче много рядко ставала чак толкова раздразнителна. Лоши качества? Понякога проявявала инат и наивност. Смятала хората за по-добри, отколкото са в действителност.

По време на двайсетгодишния си опит като детектив Рогершон бе провел стотици разпити с близки на жертви на убийство. Затова той съвсем преднамерено остави майката на Линда в края на списъка с разпитваните лица. И — съвсем закономерно — тя се държеше като повечето хора, изгубили близък от насилствена смърт. Тя се поинтересува защо той иска да говори с нея. Та тя нямаше нищо общо със самото убийство. Самата тя също беше жертва. Отнели й бяха единственото дете и сега от нея се очакваше да продължи живота си със скръбта като единствен спътник.