Колекционери на смърт [bg]

— Предполагам, държите на обичайната процедура, детектив Райдър. Вратата да бъде затворена, докато сте вътре.

— Точно така. Ако почукам да ми отворите, то ще е за да взема ето това.

Оставих до стената навитата плажна кърпа, отстъпих встрани и зачаках охранителят да въведе кода. Данбъри се вкопчи в ръката ми. Обърнах се към нея:

— Притесняваш ли се?

— Малко. Неизвестността ме тревожи.

— С мен е същото. При всяко посещение не знам какво да очаквам. Между другото, не казвай на Джереми, че си репортерка. Ненавижда представителите на четвъртата власт.

— Защо?

— Смята престъпленията си за нещо като свещена вендета. Така и не прости на медиите, задето го наричаха „убиец-психопат“; убеден е, че нарочно са изопачили възвишените му цели. Както вече казах, образите в съзнанието му често са изкривени отражения на действителността.

Вратата безшумно се отвори. Джереми стоеше на една-две крачки от прага и ме фиксираше с ледените си сини очи.

Влязох в стаята:

— Здравей, Джереми. Запознай се с моята добра приятелка Диди Данбъри.

Той се вкопчи в дланта ми, издърпа ме в другия край на стаята и просъска:

— Диди ли? Коя е тази пачавра? Къде е ЕЙВА? Къде е моето сладкопойно славейче? — Въпреки че Ейва принадлежеше към омразния му пол, той беше решил, че я харесва; вероятно се беше издигнала в очите му, защото като патолог всеки ден виждаше мъртъвци.

— Много добре знаеш, че Ейва е във Форт Уейн, Джереми. Спести ми празните приказки.

Той се нацупи и каза достатъчно високо, че и Данбъри да го чуе:

— Какво работи лейди Диди? Да не би професията й да изисква дълго стоене на колене?

— Нямам време за игрички! — сопнах се. — Помоли да доведат Трей Форие.

Джереми се обърна към Данбъри:

— Братлето ми води тук всичките си курви. Чука ги пред мен…

— Млъкни, Джереми! Трябва ми Форие. Веднага!

Той скръсти ръце, затропа с крак и отново заговори на спътницата ми:

— Госпожица Ейва, предишната любовница на скъпия ми брат, е патоложка. Помежду ни имаше много общо. И вие ли упражнявате същата професия, госпожице Тити? Ако ли не, мога ли да попитам с какво си изкарвате хляба? Не ми отговаряйте, ако работата ви е такава, че не бива да се коментира в изискано общество.

— Госпожица Данбъри се занимава с проучвания и ми сътрудничи. Повтарям — нямам време за игрички. Повикай Трей.

Той повдигна вежда:

— Какви проучвания?

— Не е твоя работа.

— Какво искаш от Трей?

— Ще ти отговоря по същия начин — не те засяга.

Някой почука, вратата се открехна. През процепа надникна друг охранител — по-млад човек, когото бях виждал един-два пъти:

— Извинете, господин Райдър. Току-що застъпих на смяна. С вас се познаваме, казвам се Албърт Дженкинс. Ще бъда отвън, ако ви потрябва нещо.

— Благодаря, ще го имам предвид.

В този момент Дженкинс забеляза Данбъри и се облещи: