Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Да, смятам, че би могла — забеляза сухо Марила. — Тя и така достатъчно проповядва неофициално. Никой в Авонлий няма и най-малка възможност да съгреши, без Рейчъл да го забележи.

— Марила — заговори Анн в изблик на довереност, — искам да ти разкажа нещо и да те питам какво мислиш за това. То ужасно ме е тревожило… в неделните следобеди, искам да кажа, точно, когато мисля по тези въпроси. Искам искрено да бъда добра, когато съм с тебе или с госпожа Алан, или с госпожица Стейси, искам го повече от всеки друг път и искам да бъда точно това, което бихте одобрили и от което бихте били доволни. Обаче в повечето случаи, когато съм с госпожа Линд, се чувствам отчаяно лоша и сякаш ми се иска да отида и да направя точно онова, което тя ми казва, че не бива да направя. Изпитвам непреодолимо влечение да го направя. И как мислиш, какво ме кара да се чувствам така? Смяташ ли, че е защото съм наистина лоша и упорита в грешките си?

За миг Марила като че се колебаеше. После се изсмя.

— Ако ти си такава, сигурно и аз съм също, Анн, защото Рейчъл често действа така и на мен. Понякога си мисля, че тя би имала повече добро влияние, както казваш и ти, ако не опяваше непрекъснато на хората да бъдат добри. Би трябвало да има отделна Божия заповед против опяването. Но знаеш, не би трябвало да говоря така. Рейчъл е добра християнка и желае доброто. Няма по-добра душа от нея в Авонлий и тя никога не клинчи, когато трябва да се направи нещо.

— Много се радвам, че и ти мислиш като мен — каза Анн решително. — Това толкова насърчава. Няма толкова много да го мисля занапред. Но все си казвам, че ще има други неща да ме тревожат. През цялото време възникват все нови неща, които озадачават, знаеш. Установиш едно нещо, и ето ти друго веднага след него. Има толкова много неща, които трябва да се обмислят и решат, когато започваш да порастваш. И цялото време си заета да ги обмисляш и да решаваш кое е правилното. Сериозно нещо е да порастваш, нали, Марила? Но щом имам такива добри приятели като тебе и Матю, и госпожа Алан, и госпожица Стейси, трябва да порасна успешно и съм сигурна, че грешката ще бъде изцяло моя, ако това не стане. Аз разбирам, че отговорността е голяма, защото имам само една възможност. Ако не порасна такава, каквато трябва да бъда, не мога да се върна и да започна отначало. Това лято съм пораснала три пръста, Марила. Господин Гилис ме мери, когато бяхме у тях на рождения ден на Руби. Така се радвам, че си ушила новите ми рокли по-дълги! Тази тъмнозелената е толкова хубава и беше много мило от теб да й сложиш волан! Разбира се, аз зная, че той не беше действително необходим, но воланите са тъй модни тази есен и Джоузи Пай има волани на роклите си. Зная, че ще мога да уча по-добре, защото и аз имам. Ще имам такова приятно чувство дълбоко в ума си заради този волан.