Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Господине, виждате, че ни блъскат, извинете, госпожи — възрази все още маскираният принц.
— Да тръгваме, да тръгваме, господин кардинал — пошушна съвсем тихо госпожа Дьо ла Мот на кардинала.
Изведнъж качулката на Олива бе закачена и дръпната назад от невидима ръка, развързаната й маска падна, лицето й за миг се разкри в полумрака в партера под първата ложа.
Синьото домино нададе престорено тревожен вик, а Олива — вик на ужас. Три-четири възгласа на учудване отговориха на първите два вика.
Кардиналът щеше да припадне. Ако паднеше в този момент, то той щеше да падне на колене. Госпожа Дьо ла Мот го подкрепи. Вълна от маски, повлечени от течението, отдели граф Д’Артоа от кардинала и от госпожа Дьо ла Мот.
Синьото домино, което бързо като светкавица поставяше качулката на Олива и завързваше маската й, се приближи до кардинала и стискайки му ръка, каза:
— Това, господине, е непоправимо нещастие, виждате, че честта на тази дама е във ваши ръце.
— Ох, господине, господине… — изстена кардиналът, покланяйки се. И изтри плувналото си в пот чело с кърпичка, която трепереше в ръката му.
— Бързо да си отиваме — каза синьото домино на Олива.
Те изчезнаха.
Госпожа Дьо ла Мот си каза: „Сега знам какво кардиналът считаше за невъзможно — той взе тази жена за кралицата и ето ефекта, който направи тази прилика между двете жени. Добре! Ето още едно наблюдение за тайно съхраняване.“
— Желаете ли да напуснем бала, графиньо? — попита господин Дьо Роан с изтощен глас.
— Както обичате, Ваше високопреосвещенство — отговори спокойно Жана.
— Няма нищо интересно, нали?
— О, не. Вече няма.
Те с мъка си проправиха път през шумната тълпа. Кардиналът, който бе висок, се оглеждаше на всички страни, за да открие изчезналото видение.
Но от този момент нататък пред очите му кръжеха сини, червени, зелени, жълти и сиви домина, като нюансите им се сливаха сякаш в призма. Всичко бе синьо и далечно за нещастния благородник и нищо не се виждаше ясно.
В това състояние той се качи в каретата, която очакваше него и придружаващата го дама.
Изтекоха пет минути, откакто каретата бе потеглила, а прелатът все още не бе отправил нито дума към Жана.
26.
Сафо
Госпожа Дьо ла Мот не губеше самообладание. Извади прелата от виденията:
— Къде ме кара тази кола? — попита тя.
— Графиньо, не се плашете, вие тръгнахте от вашата къща и каретата ще ви отведе пак там.
— Моята къща… В предградието?
— Да, графиньо… Една много малка къща, за да побере толкова прелести!
Изричайки тези думи, принцът взе ръката на Жана и я стопли с галантна целувка.
Каретата спря пред малката къща, която щеше да се постарае да побере толкова прелести. Жана леко скочи от колата, кардиналът се опита да направи същото, но тази жена демон му каза съвсем тихо:
— Няма защо, Ваше високопреосвещенство.
— Как така, графиньо, да не мога да прекарам няколко часа с вас?
— И да преспите, Ваша светлост — добави Жана.
— Мисля, че ще откриете повече спални в дома си, графиньо.
— За себе си — да, но за вас…
— За мене — не?
— Все още не! — отговори тя така грациозно и предизвикателно, че отказът й беше равен на обещание.
— Тогава сбогом — каза кардиналът така силно засегнат, че за момент забрави сцената на бала.
— Довиждане, Ваше високопреосвещенство.
„Всъщност тя повече ми харесва такава“, каза си той, потегляйки. Жана влезе сама в новия си дом. Във вестибюла се бяха подредили шест лакеи, чийто сън бе нарушен от звънеца на управителя. Жана ги огледа с онази осанка на спокойно превъзходство, с която съдбата не дарява всички заможни хора.
— А камериерките? — попита тя.
Един от слугите почтително пристъпи и съобщи:
— Две жени очакват госпожата в спалнята.
— Повикайте ги!
Слугата се подчини. След няколко минути двете жени влязоха.
— Обикновено къде спите? — попита Жана.
— Но… ние още нямаме установен ред, ще спим там, където ще бъде угодно на госпожата — отговори по-възрастната.
— Дайте ми ключовете на апартаментите!
— Заповядайте, госпожо.
— Добре, тази нощ няма да преспите в този дом.
Жените учудено гледаха господарката си.
— Имате ли жилище навън?
— Разбира се, госпожо, малко е късно, но все пак, ако госпожата желае да бъде сама…
— Тези господа ще ви придружат — добави графинята, освобождавайки шестимата слуги, които бяха по-доволни от камериерките.
— И кога да се явим? — попита стеснително един от тях.
— Утре по обед.
Шестимата слуги и двете камериерки се спогледаха, после, държани в напрежение от властния поглед на Жана, се отправиха към вратата. Жана ги изпроводи, остави ги вън и преди да затвори вратата, попита: