Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Титлата никога не ти е принадлежала — напомни му Кит възмутено.
— Значи ме изхвърляш на улицата да се оправям както мога? — уточни Уинстън сърдито.
— В продължение на доста години си се възползвал от парите и титлата ми. Бъди доволен, че не настоявам и да ми възстановиш средствата. Махай се от къщата ми, Уинстън, преди да променя решението си. Уведоми ме къде да изпратя вещите ти.
— Ти си проклет дявол, Кит — процеди през зъби Уинстън. Не разбра защо братовчед му се усмихна. — Много ми се ще да узная къде си се крил през всичките тези години и как си се сдобил със състоянието си. Бас държа, че историята ти трябва да е доста пикантна. Не може да си натрупал богатство по честен начин. Засега нямам избор и ще напусна, но един ден ще ми платиш скъпо и прескъпо за това, което правиш с мен.
Той затръшна вратата на къщата зад себе си, съзнавайки, че ако не се ожени за Девън, щеше да попадне в затвора за дългове.
Девън седеше пред огледалото безсилна да събере достатъчно ентусиазъм за предстоящия бал вечерта. Уинстън скоро щеше да пристигне и тя се ядосваше колко лесно отстъпи пред увещанията на баща си да отиде с Уинстън на бала. Но напоследък толкова често го разочароваше, че този път сърце не й даде да му откаже, когато той я помоли от името на Уинстън. Изпитваше и известно състрадание към Уинстън, откакто се разбра, как братовчед му, смятан отдавна за изчезнал, се е върнал и е предявил претенции към титлата, Девън разбираше колко сериозен удар върху гордостта на Уинстън е това, особено след като години наред той се считаше за единствен наследник на рода Линли. Макар да не го обичаше, тя го съжаляваше.
Девън се чудеше как човек, смятан от години за мъртъв може да се появи внезапно не само жив, но и с огромно богатство. Вероятно е някакъв мошеник предположи тя, ала Уинстън я увери в истинността на Кристофър Линли, дори имал пръстен със семейния герб, който е пазил през цялото време като доказателство. Девън се питаше дали тази вечер щеше да види новия херцог — знаеше, че и той е поканен на бала у Смит. По необяснима причина тази перспектива я накара да потръпне.
Затрудненията на Уинстън не бяха единствената грижа на Девън. Вече имаше неоспорими доказателства за детето на Диабло. Подозираше го от седмици, но докато не започна да повръща всяка сутрин, все не й се вярваше. Имаше и други доказателства. Налагаше се да съобщи на баща си, ала не намираше подходящ момент. Преди седмици тя с радост щеше да приеме бременността, но сега вече не бе толкова сигурна. Не че нямаше да обича детето на Диабло. Напротив. Щеше да му отдаде цялото си сърце и душа.
Тъй като не бе в състояние да отложи неизбежното, Девън въздъхна и напусна стаята, за да се присъедини към Уинстън, който я чакаше в подножието на стълбището. Беше изненадана, че Уинстън е поканен на бала, защото сега той отново бе само виконт. Може би златокосия Фреди Смит, близък приятел на Уинстън, е осигурил поканата. Девън съзнаваше, че на Уинстън не му е лесно — бе загубил всичко, което е смятал за свое, а тази вечер се налагаше да се срещне лице в лице с новия херцог и макар да не му бе простила задето насила я отвлече от Диабло, изпита известно съжаление към Уинстън.
Кит пристигна в просторната къща на рода Смит в разгара на бала. На ръката му бе увиснала прелестна червенокоса красавица. Нарочно пристигаха късно, за да може всички да забележат Скарлет.
Застанал на прага на балната зала, Кит се наведе и прошепна в ухото й:
— Готова ли си, Скарлет? Отдавна чакаш да те въведат в обществото?
— Дяволски си прав — просъска в отговор Скарлет. Пурпурната й рокля уж трябваше да не подхожда на червените й коси, но всъщност ефектът бе поразителен. Скарлет продължаваше да стои вкопчена свойски в ръката на Кит.
Натрупала неимоверно богатство по съмнителен начин, Скарлет последва Диабло в Лондон, като се представяше за богата вдовица, току-що пристигнала от Франция. Нямаше откъде да подозира, че Диабло е херцог на Гренвил и остана смаяна от срещата им на следобедния чай при лейди Дейвънпорт. Откакто пристигна в Лондон, Скарлет усърдно ухажваше хора от висшето общество с надеждата един ден да я приемат в своите среди — нещо, отказвано й цял живот. С пъргавия си ум Скарлет бързо усвои маниерите на лондонското висше съсловие и в компанията на знатни и богати люде — вече се чувстваше в свои води.
Поканата на лейди Дейвънпорт бе първата, която Кит уважи като Кристофър Линли. Отиде, за да провери как стоят нещата и как ще го посрещнат. Всичко мина чудесно и той остана доволен. Всъщност толкова доволен, че набра смелост в най-скоро време да застане пред тъста си и да поиска съпругата си. Срещата със Скарлет същия следобед не го очарова особено.