Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Като се изключат Кайл и Акбар, Кит възнамеряваше да избягва всякакви предишни познайници, за да не бъде разкрит като Диабло. Когато най-после си възвърне съпругата, не би желал с нищо да опетни името й. Затова при срещата със Скарлет, стомахът му се сви на топка и го обхванаха лоши предчувствия. Скарлет не му помогна — залепи се моментално за него и гостите останаха силно изненадани. Досещаше се, че Скарлет с удоволствие би станала херцогиня и бе твърдо решен да я обезкуражи.
Кит обаче по никакъв начин не успя да се отърве от Скарлет и имаше реалната опасност на бала у Смит да го приемат за неин кавалер. Продължи да се надява някои от множеството ергени скоро да привлече вниманието на красивата богата „вдовица“ и така да я отдалечи от себе си.
Глава седемнадесета
Кит се надяваше да срещне Девън на някое от светските забавления, ала до този момент не бе попадал нито на съпругата си, нито на Уинстън. Бе подочул разни клюки за двамата — главно, че сватбата, отлагана на два пъти, едва ли ще се състои, след като Уинстън е лишен от така желаната титла херцог.
Кит огледа балната зала с хладно презрение. Благородник по произход той не се чувстваше особено уютно сред представителите на синята кръв — та нали по-голямата част от живота си бе дружил с пирати и разбойници, но сега бе готов да се подчини на закона нещо, което доскоро презираше. И всичко това само заради жената, която обичаше повече от собствения си живот.
— Всички тук имат някаква роля в обществото — възторжено обобщи Скарлет, докато приближаваха невъзмутимия лакей, чието задължение бе да обявява появата на гостите.
Блесналите й като смарагди зелени очи обхождаха голямата, препълнена с гости зала: жени в пищни тоалети и напудрени фризури, мъже, облечени в сатен и с перуки. От модните увлечения Скарлет пренебрегна единствено перуката — предпочете собствените си огнени къдрици. Кит обаче носеше омразната перука, ала само да не би някой да разпознае в негово лице Диабло.
— Кристофър Линли, херцог на Гренвил, и лейди Льо Фо — обяви лакеят високо и с тържествен удар на жезъла по пода привлече вниманието на гостите.
Десетки очи проследиха как Кит бавно прекосява залата. Мнозина мъже му завидяха за дамата — енергичната Скарлет Льо Фо, богата вдовица, наскоро пристигнала в Лондон.
— По дяволите, мислех, че няма да го срещна тук — промърмори Уинстън ядно.
Девън се извърна с надежда да види най-после тайнствения братовчед на Уинстън, но закъсня. Той и съпровождащата го дама вече бяха погълнати от тълпа любопитни гости, тръпнещи от нетърпение да се запознаят със смуглия красив херцог.
Улисана в разговор със стара приятелка, Девън не чу името на придружаващата го дама.
— Знаеше ли, че братовчед ти ще бъде тук? — попита тя Уинстън. Според него херцогът не бе образец на добродетелност.
— Предполагах — призна кисело Уинстън, — но се надявах да не дойде. Не му бе нужно много време, за да си намери жена, червенокосата, увиснала на ръката му е потресаваща. Коя ли е?
Щом чу „червенокосата“, странното предчувствие, терзало Девън цяла вечер, се пробуди с пълна сила. В настоящия момент й хрумна: нали Кит е умалително от Кристофър?
— Уинстън, казваш ли на братовчед си Кит? — попита Девън разтреперана. Задъхваше се, едва си поемаше дъх.
— Да, защо? Откъде знаеш?
— О, Боже! Не! Не може да бъде!
Коленете на Девън се подкосиха, тръпка премина през деликатното й тяло. Хвана се през корема, сякаш да предпази детето в себе си, обърна се, готова да побегне… и попадна право в ръцете на Кит. И двамата бяха еднакво изненадани. Както и Скарлет. Ако си бе въобразявала, че Диабло вече не се интересува от Девън, изразът на лицето му тутакси я убеди в противното. През всичките тези седмици той не бе направил опит да потърси Девън и според Скарлет най-после я бе зачеркнал. Скарлет нямаше представа, че са женени — под най-страшна заплаха хората на Диабло не смееха да го споменат.
Тялото на Девън на часа откликна на прегръдката на Кит. Краткото им докосване извика у нея тръпка на блаженство и тя се взря в присвитите сребристи очи.
— Това ли е годеницата ти, Уинстън? — попита Кит, преднамерено провлачено. — Хубав избор. Красива е. Няма ли да ни запознаеш?
Веждите на Скарлет се стрелнаха нагоре, учудена какъв номер върти Диабло — все още й бе трудно да мисли за него като Кит. Реши да играе по свирката му, докато узнае намеренията му и прецени собствената си изгода.