Вълчето братство

Непобедимият се изсмя и го погледна с искрена насмешка.

— Ти си в окови, приятел. Мога да прибера кесията ти, когато си поискам. Не, ще трябва да предложиш друго.

— Кажи си цената — каза Боренсон. Беше прекалено уморен, за да спори.

Непобедимият кимна.

— Ще помисля…

После купи една печена патица с ориз и два лимона от един стар продавач, който също така му предложи и две евтини глинени паници, от които да ядат.

След това Непобедимият подкара бързо през града и спряха при един завой на река Аншвави. Наблизо — преди хиляди години — беше рухнал древен палат.

Напоиха конете и ги оставиха да пасат. Непобедимият поведе Боренсон — дърпаше го за белезниците към реката, за да се измие преди яденето. После седнаха на една древна мраморна колона. Камъкът — със зелени жили — беше огладен: сигурно пътници често сядаха тук да хапнат.

Непобедимият сряза лимоните с кривата си кама и изцеди сока им върху вкусно подправената патица и ориза. Само от гледката стомахът на Боренсон се сви. Той посегна към купата, но Непобедимият се усмихна и го спря.

— Първо трябва да си платиш.

Боренсон го загледа; очакваше най-после да си каже цената. Сигурно щеше да е хубавият му лък или пък част от бронята.

— Разкажи ми за Земния крал — каза Непобедимият. — Опиши ми го какъв е, как изглежда. Но говори честно.

Боренсон помисли уморено.

— Какво искаш да научиш?

— Разправят, че Радж Атън побягнал пред него в битка. Вярно ли е?

— Вярно е — кимна Боренсон.

— Трябва да е страховит воин — каза Непобедимият. — Моят господар Радж Атън никога не отстъпва.

— Не чак толкова — отвърна Боренсон. Не му се искаше да каже цялата истина. Не искаше да признае, че Габорн мрази да взима дарове от други хора и поради това изобщо не може да се сравнява с Радж Атън.

— Но е висок, нали? — каза Непобедимият. — Силен?

Боренсон се изсмя искрено. Разбра що за игра играе събеседникът му. И той понякога сигурно беше мечтал да се появи Земен крал.

— Не, изобщо не е висок — отвърна Боренсон, въпреки че големият ръст се смяташе за преимущество в някои части на Индопал. От водачите се очакваше да са високи. — Всъщност е по-нисък от теб с цяла педя.

— Но поне е красив, нали? — попита Непобедимият. — Сигурен съм, че не отстъпва по красота на Радж Атън.

— Той не взима дарове на обаяние — каза Боренсон. — Красотата на Радж Атън е изпепеляваща като буен огън. Красотата на моя господар е като… въглен, светнал в нощта.

— Аха! — възкликна Непобедимият все едно, че беше направил важно откритие. — Значи е вярно това, което чувам: че Земния крал е нисък и грозен!

— Да — призна Боренсон. — По-нисък е и по-грозен от Радж Атън.

— Но е много мъдър поне — каза Непобедимият. — Трябва да е много хитър и ловък.

— Той е младеж — призна Боренсон. — Изобщо не е мъдър. И сигурно ще се обиди, ако му кажеш, че е хитър и ловък.

— Но все пак е надхитрил Радж Атън в битка, нали? Подкарал е през равнините жени и добитък и е уплашил господаря ми.