Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Габи се намества зад волана.
— Само това ми липсваше, мама му стара. Да ми пикае куче в новия ми мюркюри!
— Успяхме да хапнем само няколко сандвича и пихме малко портокалов сок — Къртис също се намества с Жълтьо в ръцете.
— Мътните да го вземат! Защо я сложи на предната седалка?
— А защо не?
Габи натиска бутона на дистанционното за отварянето на гаража и запалва двигателя.
— Пътниците с опашки трябва да се качват от задната врата! Бог така е преценил, когато е творял Божиите създания и малките рибки.
— Бог наистина е създал малките рибки, сър, но не виждам каква връзка има това?
— Ти май не си от най-умните. По-добре дръж здраво песа си, ако не искаш да се размаже по предното стъкло.
Стария Жълтьо се поизправя в скута на Къртис, но момчето обгръща с ръка кучето, за да го накара да се успокои.
— Ще се изнесем оттук яко дим! — обяснява на висок глас Габи и подкарва джипа. После натиска силно педала на газта и колата се изстрелва от гаража, докато вратата още се вдига.
Къртис първо бива прикован към седалката, а после се блъска във вратата, когато пазачът прави такъв завой, че едва не обръща джипа.
— Според правилника трябва да си сложим коланите, сър! — казва високо момчето, за да заглуши ръмженето на двигателя.
Дори и на слабата светлина от таблото на колата Къртис вижда как лицето на пазача помръква, сякаш пред него стои служител от правителството. Следващите минути доказват, че Габи може едновременно да ругае и да кара:
— Цялата тая пасмина политици нямат грам мозък в главата си! Никой дебелогъз и дебеловрат политик и никой тлъст и празноглав бюрократ не могат да ми кажат дали да си слагам колан или не, и толкоз! Щом искам да натисна спирачката и да изхвръкна през стъклото с главата напред, що трябва някой да ми казва дали имам право или не! Тия скапаняци още малко ще ни накарат да се връзваме с каишки като кучетата, докато си караме!
Докато пазачът продължава да се пали, Къртис поглежда назад към превърналия се в бойно поле призрачен град. Там се разиграва някакъв светлинен спектакъл. Толкова страшен, че би накарали Уайът Ърп да се скрие в църквата. Когато престрелката и боевете там свършат, ще бъде много трудно градът да бъде възстановен от руините и пепелта.
Мисълта, че ФБР знае за него и за преследвачите му, не го оставя на мира. Те дори се намесиха и си мислят, че могат да го открият и да го поставят под засилена охрана, преди враговете му да са се добрали до него. Сигурно знаят, че силите им са неравни, но въпреки това се впуснаха в авантюрата. Не може да се въздържи и да не се възхити на ентусиазма и на куража им, макар че накрая те ще го подложат на експерименти. Разбира се, ако го хванат и го задържат достатъчно дълго.
Оказва се, че Габи може да кара по-бързо отколкото говори. Сякаш летят с ракета през солните полета.
За да не привличат вниманието, карат с изгасени фарове.
Това също е в разрез с правилника за движение, но момчето решава, че не си струва да ядосва излишно Габи. А пък и Къртис в края на краищата неведнъж е нарушавал закона, докато е бягал (дори и да не се гордее с криминалните си подвизи).
От облачното небе не прониква никаква светлина, но блясъкът от солта по земята им помага, за да не карат на сляпо. Освен това Габи познава терена. Той избягва пътищата и кара само по полетата, така че няма опасност да блъснат някоя насрещно движеща се кола.
Солните полета хвърлят бяло сияние. Джипът също е бял и затова не би трябвало да се забелязва лесно. Гумите оставят слабо забележими следи, които след известно време бързо ще се разсеят.
Ако агентите на ФБР или негодниците използват детектори за движение, тогава Габи трябва да изгаси и цигарата си. Иначе тактиката му „бяло върху бяло“ няма да има никакъв ефект.
— … Завържи ги с колана, намажи ги със сланина и мас, хвърли ги в мазе, пълно с хиляди изгладнели миризливи буболечки и им гледай тогава сеира на копелетата! — заключва Габи.
Продължават да се носят из солните полета с такава шеметна скорост и на Къртис му се струва, че да смени темата е въпрос на живот и смърт.
— Много ми харесва „Елдорадо“, „Сърцето на златния Запад“ и „Тексаска луна“.
— Кво ти има, бе, момче?
Кучето се прозява и потреперва в скута на Къртис.
— Внимавайте! — извиква момчето.
Габи поглежда напред.
— Само някаква си буца — отговаря небрежно той, докато огромното кълбовидно парче отскача от предната броня на джипа, прелита над предното стъкло и пада с характерно дрънчене някъде отзад.
Макар и вече да нервничи, Къртис прави пореден опит да заговори на пазача:
— „По следите на племето Навахо“ беше страхотен филм, „Светлините на Санта Фе“ също. Ама най-добър беше „Синовете на следотърсачите“.