Входът за рая — платен

Вторият гръм е съпроводен от огнено оранжево кълбо на мястото, където се намираше барът. Пожарът сякаш разсъблича постройката: гредите и коловете, балконите, вратите и два реда стълби (като гръбнака на гигантски динозавър) постепенно потъват в пламъците. Отново във въздуха се вдига облак сол и Къртис си представя как барът като със замах на вълшебна пръчица се появява отново цял и непокътнат.

Габи няма време да гледа представлението. Къртис влиза след него и кучето в хамбара.

Очакваше вратата да е паянтова. Дървена от външната страна и обкована със стомана отвътре, тя се затваря плавно и леко след него.

Озовават се в къс и сенчест коридор, осветен само от една отворена врата в другия край. Светлината явно идва от електрическа лампа.

Въздухът тук не мирише нито на пустиня, нито на солните полета. И е хладно.

„Борови дървета, борови дървета, близо до пода, борове на пода. Восък с аромата на бор върху пластмасови рафтове. Канела и захар, трохи от бисквити, масло, захар и канела на пода. Добре, добре“.

Ярката светлина идва от кабинет без прозорци с две бюра и шкафове. И хладилник. Студеният въздух излиза през вентилационен отвор до тавана.

Едва доловимите вибрации на пода говорят за наличието на подземно помещение, в което вероятно се намира бензинов генератор на ток. Този хамбар е достоен за Дисниленд: чисто нов е, но е изработен така, че да изглежда като стара фермерска постройка от миналия век. В сградата има кабинет и работна площ за персонала, който поддържа съществуването на призрачния каубойски град. При това напълно се вписва в пейзажа и не нарушава атмосферата.

На близкото бюро има чаша кафе и голям термос. До чашата лежи подвързан с вестник роман на Нора Робъртс. Кафето и книгата сигурно са на Габи, освен ако няма някой призрак тук.

Макар че бягат от тежковъоръжени преследвачи, които могат да нахлуят с гръм и трясък тук след броени секунди, нощният пазач се спира, за да прибере книгата от бюрото и я пъха в едно от чекмеджетата.

После глуповато поглежда Къртис. Загорялото му лице се изчервява.

— За Бога, момче, опасно е да оставаме тук. Сякаш Сатаната се е пробудил от сън! Давай, хайде да вървим!

Къртис се е спрял само защото Габи го е сторил. Но после осъзнава, че пазачът му крещи само за да отвлече вниманието му от случката с романа.

До малкия кабинет е разположен втори, по-голям. Има още четири врати, значи има и други стаи. Старият хамбар изобщо не е такъв, какъвто изглежда отвън. И Габи съвсем не е такъв, за какъвто се представя. В музейния град работят доста хора.

Габи повежда Стария Жълтьо и Къртис към най-крайната врата, отключва я и влизат в голям гараж. Три от местата за паркиране са празни, а на четвъртото стои джип — бял „Маркюри Маунтинър“, чиято предница е обърната към плъзгащите се врати на гаража.

Габи отваря вратата на водача, Къртис сяда до него.

— Това куче, то избяга ли?

— Тук е, сър.

— Кво?

— Казвам, че е при мен, сър.