Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Отношението му я разяри. Той си позволяваше да я съди, без дори да я изслуша. Споменът за чувствения му танц с Иси в селището Чоктоу внезапно изникна в съзнанието й и засили яда й.
— Ти си глупак! — отсече тя, изпълнена с възмущение. После, без да се обръща назад, излезе от стаята с високо вдигната глава.
Тя не можеше да знае колко много приличаше на Аурора в този миг или че тази сцена се е случила и преди седем години. Но двамата мъже знаеха. Това предизвика в сърцата им болка и разкъсващи спомени, бликнали като кръв от разтворена стара рана.
Карес изтича през кабинета към спалнята, тръшкайки вратите след себе си, с което изливаше гнева си към съдбата и към Люсиен. Тя не можеше да контролира събитията от тази нощ. Те се превърнаха в трагично недоразумение.
Хвърляйки се върху леглото, тя копнееше единствено за първата утринна светлина, когато щяха да напуснат Сан Рьогре. Тук нищо не бе такова каквото изглеждаше.
— Филип се прибра в стаята си. Той казва, че нищо не е било преднамерено. Ти просто си се появила, като си чула музиката. Истината ли казва той? — арогантното държание на Люсиен едновременно я ядосваше и нараняваше нещо дълбоко в нея.
— Ще повярваш ли на това, което казвам, или ще си направиш собствени заключения? — попита тя уморено, като се обърна, за да го погледне в очите.
— Ти си моя, никога не забравяй това! — каза той. Дрезгавият му глас безспорно съдържаше предупреждение. Той се наведе и я сграбчи за раменете, издърпа я от леглото и я притисна до себе си.
Карес го гледаше втренчено и се опитваше да се бори с нежеланата възбуда, която се смеси с яда й. Топлината на тялото му, мускулестите гърди, твърдият стомах, дългите му крака говореха друг език, различен от яростта.
— Сърце мое, не ме гледай така! — изстена той, сграбчвайки я в прегръдките. Устата му, твърда и търсеща, се насочи като яростен похитител към нейната.
Ръцете й се обвиха около врата му и тя отвърна равностойно на целувката му. Изглеждаха така, като че ли бе възможно да излеят гнева си в една яростна целувка. Горещи устни върху горещи устни, без почивка.
След това Люсиен я събори върху пухения дюшек и с едно движение разкъса нощното й одеяние. Стон на възбуда се изтръгна от гърлото й. Когато той зарови устни в копринените, интимни къдри между бедрата й, тя го притисна по плътно и извика: Любов моя!
Тя се заизвива под горещите му устни в спиралата на екстаза, а ръцете й го подтикваха, като се впиваха в раменете му. Извивайки се, за да усети всеки нюанс, потъна в насладата, която само той можеше да й даде.
Люсиен не можеше да чака повече, за да усети горещата й обвивка около себе си, да я вземе отново и отново. Вдигнал глава, той разтвори широко бедрата й и със стон влезе в нея. Бавно вкусваше с наслада всеки тласък.
— Ти си моя сега и завинаги, Карес! — шепнеше с пресипнал от емоции и желание глас, движеше се по-бързо, нахлувайки в нея, като че ли страстта можеше да прогони всяка мисъл за друг мъж.
— Говори ми, произнеси името ми, говори ми! — нареди той със стон, който идваше дълбоко от сърцето му.
— Аз съм твоя… Люсиен… Завинаги!
Думите се изтръгнаха от нея, когато я доведе до кулминацията. След това само трепетни стонове, предизвикани от екстаза и доволството, се откъсваха в тъмната нощ, когато и той се присъедини към нея, за да сподели изпълващото влюбените чувство, които са намерили другата половина от душата си.
Той я притисна в стоманена прегръдка, след като дълбоките им чувства ги оставиха да се отпуснат с изтощени умове и тела. Те нямаха представа, че не всички спят в Сан Рьогре и че отвън, но дългата веранда крачеше самотна фигура, която можеше единствено да завижда на вечния им съюз, и да крои планове как да го разруши.
Ранната утринна светлина събуди заспалото домакинство и скоро коминът на кухнята запуши, а Зои се зае с приготвянето на закуската. Фантин, развълнувана от мисълта, че заминава за Нови Орлеан, помагаше на господарката си да се облече, а господарят се бръснеше до поставката за бръснене в тоалетната стая.
Люсиен нямаше търпение да тръгнат. Въпреки че Нашоба и хората му лагеруваха в двора на конюшните, той щеше да бъде сигурен за безопасността на Карес само като пристигнат в Нови Орлеан. Бруно обикаляше в краката му и изглежда знаеше, че този път ще му бъде позволено да придружи господаря си.
Карес се изкъпа бързо, нетърпелива до замине също като Люсиен. Събитията от предишната нощ, както и нападението на индианците бяха изопнали нервите й до краен предел. Тя се чудеше дали Филип вече е потеглил за Шен Верт. Ще бъде нахално, ако все още е тук. Казвайки на Фантин да донесе кошница за Бланш, тя изхвърли Филип от съзнанието си, заета и без това с най-различни подробности около внезапното им заминаване.