Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Знаеш ли — каза Карамон замислено, — хубаво е че онзи луд старец ни нападна там. Щяха да ни унищожат, ако бяхме долетели с медните дракони сред тази сбирщина.
— Да — съгласи се разсеяно Танис като си мислеше за онзи „старец“. Обобщаваше нещата, спомняше си какво беше видял, какво е чул от Тас и колкото повече мислеше, толкова по-близо стигаше до истината. Кожата му „настръхна“, както би казал Флинт.
От спомена за джуджето изпита силна болка и той пропъди мислите за него и стареца от ума си. Имаше достатъчно проблеми и нямаше стари магьосници, които да го измъкнат от положението.
— Не знам какво става — каза тихо Танис, — но засега е в наша полза. — Помниш ли какво каза веднъж Елистан? В Дисковете на Мишакал пише, че злото ще се обърне срещу себе си. Кралицата на Мрака събира силите си по някаква причина. Вероятно се подготвя да нанесе на Крин смъртоносния удар. Но в тази суматоха можем лесно да се промъкнем. Никой няма да забележи двама пазачи, които водят група затворници.
— Надявай се — каза мрачно Карамон.
— Моля се.
Капитанът на стражата при портите на Нерака беше пред прага на нервен срив, защото Кралицата на Мрака свика военен съвет. За втори път от момента, когато започна войната, Драконовите Господари на континента Ансалон се събираха на едно място. Преди четири дни те започнаха да пристигат в Нерака и от тогава животът на капитана стана истински кошмар.
Те трябваше да влязат в града според сана си. Лорд Ариакас беше пръв в списъка с личната си свита — войска, телохранители и дракони. Следваше го Китиара, Черната дама, после Луисен от Такар и така чак до Господаря Тоде от източния фронт.
Създадоха и организация, която да отдаде почести на нишестоящите да придвижва огромното число армии и дракони, както и запасите им вътре и вън от един комплекс който не бе пригоден да побира голямо количество войски И понеже Драконовите Господари не си вярваха, никой от тях не искаше да влезе дори с един драконянии по-малко от другите. Организацията беше добра и трябваше да проработи, но за нещастие проблемите започнаха от самото начало, защото Лорд Ариакас пристигна с два дни закъснение.
Дали го беше направил нарочно, за да предизвика объркване капитанът не знаеше и не смееше да попита, но имаше собствено мнение по въпроса. Естествено това означаваше, че Господарите, които пристигнаха преди Ариакас, бяха принудени да лагеруват в равнините около Храма, докато лордът не влезе и това предизвика проблеми. Наемниците — драконяни, таласъми и хора — искаха да се възползват от развлеченията на лагерния град, набързо издигнат на площада пред Храма. Бяха изминали огромни разстояния и основателно се ядосаха, когато това им беше отказано.
Много от тях се промъкваха нощем отвъд стените, привлечени от кръчмите като мухи от мед, и непрекъснато избухваха свади, защото войската на всеки Господар признаваше единствено него. Тъмниците под Храма бяха пълни до пръсване. Накрая капитанът заповяда на хората си да изнасят пияниците от града в колички всяка сутрин и да ги изхвърлят в равнината, където вбесените им командири си ги прибираха.
Започнаха разправии и между драконите, защото всеки водач на ято искаше да доминира над останалите. Сиан Кървавото Проклятие дори уби един червен дракон заради сърна. За нещастие на Сиан, той беше любимец на Кралицата на Мрака. Сега зеленият дракон седеше затворен в една пещера под Нерака, където воят и яростните удари на опашката му станаха причина мнозина да мислят, че има земетресение.
Капитанът не беше спал от две нощи. Когато на третия ден сутринта му казаха, че Ариакас е пристигнал, той едва не падна на колене в благодарствена молитва. Бързо събра подчинените си и нареди тържественото влизане да започне. Всичко вървеше гладко, докато няколкостотин от драконяните на Тоде не видяха войските на Ариакас да влизат на площада. Пияни и напълно неконтролируеми от неспособните си командири, те се опитваха също да влязат. Капитаните на Ариакас наредиха на своите хора да се бият и настъпи пълен хаос, Вбесена, Кралицата на Мрака изпратя собствените си войски, въоръжени с камшици, стоманени вериги и боздугани, Черни магьосници и жреци се разхождаха между тях. След боя с камшици, разбиването на глави и магиите, редът най-после беше възстановен. Лорд Ариакас и войските му влязоха в земите на Храма поне с достойнство, ако не с почести.