Зона 51: Началото

— Чакай малко — прекъсна я Търкот. — Я пак да му чуя името.

— Прага. Така се наричаше капитанът от ВВС, който ми бе изпратил писмото. Защо?

— Ще ти кажа, когато свършиш. Продължавай.

— Дискът увисна за няколко минути над пистата. Виждах как отзад се приближават пожарните със запалени фарове. Дори можех да различа отблясъците от трепкащите им светлини върху металната обшивка на диска — нещо, което е почти невъзможно да се фалшифицира. Особено при равнището на техниката в онези години. Появяват се и няколко коли на военната полиция, които заемат позиции около диска. И тогава изведнъж летящата чиния се понася право нагоре, толкова бързо, че дори операторът не е в състояние да я проследи с камерата. Запитах Прага защо иска да ми предостави филма, а той ми обясни, че някои среди във ВВС сериозно обмисляли да се отърват от проекта „Синя книга“ и с поредица от подобни действия да убедят обществото, че не крият нищо — противно на твърденията на уфоманиаците. От Нелис поех право към двете най-големи разпространителски компании и им разказах какво съм видяла. Разбира се, не ми повярваха, а и Прага не ми бе дал копие от филма. Обясни ми, че трябвало да изчака официално разрешение от своите началници и затова първо искал да научи от мен кой ще се занимава с разпространението му. И какво, мислиш, стана после? От двете компании звънят в Нелис и питат за Прага, а от базата им отвръщат, че такъв човек няма. Когато споменават филма, започват да им се смеят. Важни клечки се ядосват. Изхвърлят ме от работа, лепват ми етикет на кукувица и никой вече не желае да си има работа с мен. Три месеца по-късно бях на дъното на финансовите си възможности.