Мъжки игри

Когато остана сама, Настя се почувства неуютно. През дългите години работа на „Петровка“ беше свикнала да се чувства тук като у дома си, а днес й се прииска да си тръгне, за да не среща Господаря. Виктор Алексеевич Гордеев никога не бе представлявал за нея „източник на повишена опасност“, тя не го избягваше и не се страхуваше от него. А сега… Не, май мисълта, която я споходи по време на съвещанието, беше правилна — трябва да напусне. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Текущата работа, както обикновено, беше много, но Настя нарочно избра задачи, които изискваха излизане от сградата на „Петровка“. Вече беше изминала около двеста метра по посока на метрото, когато до нея спря отдавна немитото автомобилче на Коротков.

— Накъде си тръгнала?

— Накъдето ми видят очите — не сдържа яда си Настя.

— Бягаш от Господаря, а?

— Аха. Ами ти?

— Качвай се, ще ти кажа.

Настя се качи, колата потегли.

— Аска, знам, че моите емоции предизвикват у теб справедливо негодувание, така че морално съм готов да започнеш да ме ругаеш — подзе Юрий.

— Добро начало — кимна тя. — Най-важното — самокритично. Продължавай, слънце мое!

— Не мога да понасям, когато ме унижават, особено публично. Но още повече не мога да понасям да унижават приятелите ми. В случая — тебе и Мишаня.

— Разбирам — въздъхна Настя, — изгаря те жажда за мъст.

И с какво възнамеряваш да хързулнеш нашия Господар? С жена или с колективно напиване?

— Още не знам, трябва да помисля.

Тя се обърна към Коротков и внимателно се вгледа в съсредоточеното му лице.

— Надявам се, че се шегуваш?

— Ни най-малко. Сериозен съм като младоженец преди венчавка.

— Я престани, Юрик! Що за измишльотина, ей богу — да си разчистваш сметките с началника, и то по такъв идиотски начин. И през ум да не ти минава повече, чуваш ли?

— Чувам. А пък ти, щом си толкова умна, я ми кажи защо Баглюк е шофирал пиян?

Настя се замисли. Юрка беше прав. Въпросната вечер те си тръгнаха в девет часа, а Мелник още си беше в кабинета.

В седем и нещо той ги освободи от ежедневния доклад, защото се занимаваше с Баглюк. Следователно около седем и половина Валентин Баглюк още е бил трезвен и се е намирал на „Петровка“. Според официалното сведение катастрофата, при която бе загинал, бе станала в двайсет и три и десет. В колко си е тръгнал Баглюк от Мелник и къде е отишъл, къде е успял за някакви си три часа да се натряска като свиня? И дали само тази е била причината?…