В стъклената къща

След броени седмици се утвърдих като редовен член на всички сеанси, организирани от Върн. Постепенно започнах да придобивам вид на заклет пушач на марихуана, пуснах си дълга коса, а после и брада, като се стараех да поддържам собствени запаси, придобити чрез задигането на малки дози от сутрешните сбирки, свиквани само колкото да се подкрепим, малко преди да влезем в залите за първите лекции. Като че ли продължавах да пуша тревата не толкова заради насладата, а по-скоро защото страдах от несбъднатото обещание за нещо ново, значително и крайно вълнуващо. Или защото исках да изпитам нещо разтърсващо, или пък заради визията, която бях очаквал да придобия, но която така си и остана несбъдната. Все повече и повече от времето, което прекарвах в надрусано състояние, си оставаше напълно загубено за мен, наистина без тежки последици, но като наследство за следващото денонощие получавах затъпяваща летаргия. Започнах да придобивам усещането, че тези седмици от моя живот са толкова изпразнени от съдържание, сякаш са изживени от някой друг. Веднъж, след като се прибрах от стаята на Върн, се изправих пред огледалото и в първия миг не се познах. По-скоро видях някого, който доста приличаше на Върн и неговите приятели, но като че ли нямаше никаква връзка с представата, която аз имах за себе си.

Краят на есенния семестър приближаваше и нашите сеанси, посветени на пушенето на трева, започнаха да се разреждат, понеже се задаваха изпитите. У мен започна да се надига паника, защото бях отлагал многократно подготовката си за изпитите. Когато най-сетне седнах пред учебниците, мислите, бучащи в главата ми като досадни насекоми, отказваха да се фокусират. Започнах да пуша трева сам в стаята си, с надеждата отначало просто да успокоя вихъра на мислите си, но постепенно започнах да си измислям хиляди най-различни извинения. Най-често пушех просто излегнат върху леглото си, неспособен за каквато и да е работа — не можех дори да излизам навън и въобще не можех да върша нищо друго, освен да лежа. Накрая си купих една дузина таблетки с амфетамини от един от дилърите на тая стока в университетското градче. Синтетичната дрога като че ли прочисти мозъка ми подобно на слънце, разпръскващо мъгла. Така затвърдих новия си дневен, по-скоро денонощен режим: денем спях, нощем учех, като се подкрепях отначало с амфетамини. Завършвах сеанса на сутринта с някоя по-яка доза марихуана или хашиш. Светът около мен започна да се разпада. Оставаше ми само ученето, мъртвешкото спокойствие в университетското градче през нощта, както и пулсирането на адреналина, докато наркотиците превземаха тялото ми. Една нощ дочакахме първия сняг, снежинките прехвърчаха като фантастични светулки отвън край прозореца ми, след което ни налегна сивото утро. Градчето и полетата на север от него се простираха чак до хоризонта, побелели, притихнали и смирени.