Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Битърблу се намръщи.
— Ти също се нуждаеш от гореща баня.
Катса се ухили.
— И аз се нуждая от баня. Само че не е задължително да е гореща. Изключено е да те натопя в някое замръзнало езеро. Ще се разболееш и ще умреш след всичко, което преживя. — Катса видя как гостилничарят и търговецът нарамват по няколко торби и се запътват към входа на странноприемницата и прошепна: — Чакай ме тук!
— Къде отиваш… — учуди се Битърблу, но Катса вече летеше от дърво до дърво.
Криеше се зад дебелите им стволове и надничаше към прозорците и входа на гостилницата. Когато след малко продължиха да си проправят път през съндърската гора, в ръкава на Катса се гушеха четири яйца, а една съндърска тиква бе кацнала върху рамото й. Тази вечер щяха да пируват.
Настъпи часът да почукат на вратата на бакалина. Катса се замисли как да придаде по-приличен вид на себе си и на Битърблу. Нямаше как; задоволи се само да позабърше калта и прахоляка от лицата им, да сплете косата на Битърблу в подобие на плитка и да чака да падне нощта. Заради хапещия студ се налагаше Битърблу да остане с кожуха, а тя — с пелерината от вълчи кожи; макар и страховити, все пак не бяха толкова отблъскващи, колкото окървавената и прокъсана мантия, която криеха.
Лесно намериха бакалията — най-голямата и най-оживената постройка в града след хана. Бакалинът беше среден на ръст, нито слаб, нито пълен, с червенобуза, пъргава съпруга и дял рояк деца — от невръстни малчугани до връстници на Катса. Така поне се стори на Катса, докато с Битърблу се криеха сред дърветата край града в очакване да се стъмни. Бакалията беше просторна, а кафявата къща над и зад нея — грамадна. Както и се полага, помисли си Катса, за да побира толкова голяма челяд. Макар да й се прииска, докато денят преваляше, а от сградата извираха все повече деца — да хранят кокошките, да помагат на търговците да разтоварят стоката си, да играят и да се боричкат — този помощник на Съвета да не бе приел толкова на сериозно дълга си да остави потомство. Налагаше се да чакат не само градът да стихне, но и домочадието му да заспи, за да не предизвикат суматоха, когато похлопат на вратата му.
Най-после светлините зад прозорците на повечето къщи угаснаха. Остана само един осветен прозорец в дома на бакалина. Едва тогава Катса и Битърблу излязоха иззад дърветата. Прекосиха двора и се прокраднаха към задния вход. Катса уви юмрук в ръкава си и потропа по дебелата дървена врата възможно най-тихо, но така, че все пак да я чуят. След миг светлината зад прозореца се раздвижи. След още миг вратата се открехна и бакалинът надникна. Стиснал здраво дръжката на вратата, ги огледа от главата до петите — две дребни, увити в кожи фигури пред прага му.
— Ако търсите легло и храна — изсумтя той, — странноприемницата е в началото на пътя.
Първият й въпрос беше най-рискованият и тя затаи дъх, да се подготви за отговора.
— Търсим информация. Чували ли сте някакви новини от Монсий?
— Нищичко от месеци. В този край на горите рядко достигат вести от Монсий.
Катса си пое дъх:
— Вдигни свещта към лицето ми, бакалино.
Мъжът промърмори недоволно. Протегна ръка през открехнатата врата и задържа свещта пред лицето й. Очите му се присвиха, после се ококориха и изражението му се промени до неузнаваемост. Отвори рязко вратата, подкани ги да влязат и пусна резето след тях.
— Простете, милейди, — посочи масата и заиздърпва столовете. — Седнете, седнете! Марта! — извика той към съседната стая. — Храна! — нареди на обърканата жена, появила се на прага. — И още свещи! И събуди…
— Не! — възрази остро Катса. — Не. Не будете никого, моля ви! Никой не бива да разбира, че сме тук.
— Колко съм несъобразителен, милейди! Простете… простете ми…
— Не ни очаквахте — отвърна Катса. — Разбираме ви.
— Да — призна мъжът. — Чухме какво се е случило в двореца на Ранда, милейди, и научихме, че с лиенидския принц сте минали през Съндър. Но някъде по пътя слуховете са ви изгубили дирите.
Жената влетя в стаята и остави върху масата поднос с хляб и сирене. Млада жена на възрастта на Катса я последва с чаши и кани. Юноша, по-висок дори от Рафин, притича след тях да запали факлите по стените около масата. Катса чу тиха въздишка и погледна към Битърблу. С ококорени очи и овлажняла уста детето се взираше в хляба и сиренето пред него. Забеляза, че Катса я гледа.