Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отвъд зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвъд зимата [bg]

Электронная книга - «Отвъд зимата [bg]». Краткое содержание книги:

С „Отвъд зимата“, великолепно написан многопластов роман, бележитата писателка за пореден път непоклатимо отстоява водещото си място сред майсторите на съвременната латиноамериканска литература. Изненадваща снежна буря, сковала Бруклин в мразовит капан, сплита три съдби в необикновено приключение, благодарение на което героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред. Заплитайки интригуваща криминална история, Исабел Алиенде с проникновение проследява живота на множество персонажи и с присъщата си човечност и виртуозно владеене на съспенса поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Той е белязан с мъки и страдания, с потресаваща бедност и с безнаказан терор, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото по думите на главната героиня „не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие“. Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 115
Перейти на страницу:

Отец Бенито имаше навик да сяда в единствената кръчма в селото на една бира за цялата вечер и да разговаря с енориашите си за безмилостните репресии срещу местното население, продължаващи вече трийсет години и подготвили почвата за катастрофата. „Навсякъде подкупи, като се започне от най-висшите политици и се стигне до последния полицай, как няма да има такава престъпност“, оплакваше се той, склонен да преувеличава. Всеки път се намираше някой, който му подмяташе да се върне в своята страна, след като не му харесва Гватемала. „Ама какви ги приказваш, нещастнико, не съм ли казвал хиляди пъти, че тук е моята страна.“

На четиринайсетгодишна възраст Грегорио Ортега, най-големият брат на Евелин, окончателно напусна училище. Свободен от работа и задължения, той се скиташе с други момчета по улиците със стъклени очи и мозък, обвит в мъгла от вдишване на лепило, бензин, разредители за боя и всичко друго, до което успяваше да се докопа, крадейки, биейки се и задиряйки момичетата. Когато се отегчеше, заставаше на шосето и спираше някой камион да го вземе на стоп, така ходеше в други села, където никой не го познаваше, а когато се връщаше, носеше нечестно придобити пари. Ако успееше да го спипа, Консепсион Монтоя го гощаваше с голям пердах, който внукът изтърпяваше, защото все още зависеше от нея за изхранването си. Понякога полицаите го хващаха в хайки срещу дрогирани хлапетии, хвърляха му паметен бой и го затваряха в килия на хляб и вода, докато в някое от посещенията си там отец Бенито не го избавяше. Свещеникът беше непоправим оптимист и въпреки множеството доказателства за противното, поддържаше вярата си в човешката способност да се регенерира. Полицаите му предаваха с един последен ритник в задника изплашеното и покрито със синини и въшки момче. Баскът го качваше в камионетката си с ругатни и го завеждаше да си утоли глада в единственото заведение за такос[2] в селото, като му предричаше с присъщата си йезуитска безпощадност ужасяващ живот и ранна смърт, ако продължаваше да се държи като кучи син.

Пердахът на бабата, затворът и поученията на свещеника не послужиха за поука на Грегорио. Той продължи по същия път. Съседите, които го познаваха от дете, започнаха да го избягват. Когато останеше без пари, той отиваше с наведена глава при баба си, преструвайки се на смирен, и се наяждаше у дома с вечния фасул, люти чушки и царевица. Консепсион притежаваше повече здрав разум от отец Бенито и бързо изостави опитите да проповядва недостижими добродетели пред внука си; младежът нямаше ум за учене, нито желание да усвои занаят; за тези като него не се намираше никъде почтена работа. Видя се принудена да каже на Мириам, че синът й бе напуснал училище, но не й даде сърце да я натъжи с пълната истина, защото отдалеч майката не можеше да направи кой знае какво. Молеше се на колене вечер заедно с другите си двама внуци Грегорио да доживее, докато навърши осемнайсет години, когато щяха да го вземат за задължителната военна служба. Бабата с цялото си сърце презираше армията, но може би казармата щеше да успее да поправи това отклонило се от правия път внуче.

Грегорио Ортега не успя да усети благодатните ползи от молитвите на баба си, нито от свещите, запалени за негово благо в църквата. Броени месеци преди да получи повиквателно за казармата, успя да бъде приет в МС-13, позната повече като „Мара Салватруча“, най-кръвожадната от всички банди. Положи кървава клетва за вярност към другарите си преди всичко останало, преди семейство, жени, дрога и пари. Премина през суровото изпитание за кандидатите — монументален побой, нанесен от няколко членове на организацията с цел да бъде изпробвана тяхната закалка. От ритуала на посвещението излезе полумъртъв, с няколко счупени зъба и уринира кръв в продължение на две седмици. Но след като се възстанови, получи правото да си направи първата татуировка на МС-13. С времето, с натрупването на престъпления и спечелването на уважение, той се надяваше подобно на най-самоотвержените бойци цялото му тяло и лице да се покрият с татуировки. Беше чул, че в затвора в Пеликан Бей в Калифорния имало някакъв сляп салвадорец, който пожелал да му татуират дори бялото на очите.

вернуться

2

Царевична или пшеничена плоска питка, прегъната или навита с различен пълнеж. — Б. пр.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)