За честта на крадеца [bg]

— На всички им е трудно — уверих търговеца достатъчно високо. — Нищо лично, но…

Мендрос пак се намръщи престорено.

— Да, да, знам. Такава е уговорката.

И се изплю встрани от сергията. Но в кесийката имаше не монети, а костилки и ситни камъчета. Разигравахме фалшивото плащане за закрила заради любопитковците. Мендрос всъщност беше „ухо“ и работеше за мен.

Засмях се на представлението, което изнасяше, и опитах фурми от друго чувалче. Не забелязах някой да се застоява край съседните сергии по-дълго от обичайното и кимнах сдържано на търговеца, сякаш одобрявах фурмите. Той се наведе напред, уж за да подреди по-добре купчинка портокали, и каза, почти без да мърда устните си:

— Никодемус иска да те види.

— Защо?

Мендрос завъртя глава и отдели един портокал настрана.

— Не знам. Само чух, че те вика.

— Спешно ли е?

Той сви рамене едва доловимо.

Замислих се. Нико би могъл да ме вика за какво ли не — да надуши какво се крие зад някакъв слух или за да ми възложи нова работа. Но каквото и да искаше, щеше да ме отдалечи от целта — леглото у дома, към което се стремях отчаяно.

Въздъхнах и си взех портокал. Имах нужда от сън. Тази сутрин не исках да тичам нито подир слухове, нито подир някой друг сродник.

— А дали е важно?

— Не знам.

— Добре де…

Срязах кората на портокала с нокътя на палеца си. Силната сладка миризма погъделичка ноздрите ми.

— Предай отговора ми — трябва да изясня нещо тази сутрин. Ще отида при него довечера, щом разбера какво се мъти.

Не беше най-уместният отговор и нямаше да спечеля благоразположението на Нико, но поне можех да замажа положението, преди да потропам на вратата му.

Мендрос кимна примирено, сякаш преглъщаше загубата на още един портокал. Това означаваше: „Ще предам думите ти“. Постарах се да прикрия усмивката си. Мендрос си бе сбъркал призванието — трябвало е да стане уличен актьор.

— Има ли нещо друго?

— Някаква шумотевица в Десетте пътя.

Изсумтях.

— В Десетте пътя винаги има някаква шумотевица. — В онзи западнал квартал никой нямаше господство. Нико въртеше дребни далаверки там, но същото можеше да се каже за още неколцина главатари. — Я да видим дали ще позная — две банди са се счепкали за територия и някой от клиентите на Нико е пострадал в бъркотията. И сега клиентът се жалва, че не получава защитата, за която си е платил.

Мендрос застина насред пренареждането на плодовете и се вторачи в мен.

— Нямало е клане между банди, но иначе позна. Защо ли си губя времето да ти казвам тези неща, щом вече ги знаеш?

Подсмихнах се лукаво. Преди години се бях подвизавал в Десетте пътя и знаех как върви животът там.

Отделих парченце от портокала и по дланта ми се стече сок.

— Друго има ли?

Мендрос се зае с купчинка фурми.

— Дочух да шепнат — сниши глас съвсем, — че някой снася за Нико.