![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
Той беше бивш пилот на бомбардировач, имаше як врат и квадратно лице, ала все още изглеждаше млад и енергичен за годините си, макар обноските му да бяха сдържани. Бе роден в Нова Англия, бе любезен и възпитан и говореше тъй авторитетно, като че ли знаеше за света повече от всички.
Разговаряха за Уелън. В отпуснатата ръка на Осборн имаше сведение за него.
— Сега не мога да направя нищо.
— До известна степен има предимство…
Осборн се надигна от креслото и повика секретарката по вътрешния телефон на бюрото.
— Координационният комитет за отбрана няма търпение — отбеляза Вандънбърг.
— Предайте им, че ще се справим.
Осборн подаде сведението на влязлата секретарка.
— Нека някой да се заеме с това.
Тя го взе и остави на бюрото папка с документи. Беше млада и хубавка и носеше нещо като официална рокля за коктейл — държавната служба явно бе направила крачка напред.
— Документите ви за Болдършо.
— Благодаря. Долу ли е колата ми?
— Да, мистър Осборн.
Той разтвори папката и прочете: «Министърът и придружаващите го лица ще пристигнат в Болдършо Фел в три и петнадесет следобед и ще бъдат посрещнати от професор Рейнхарт.»
— Това е утре — отбеляза Вандънбърг. — Вие отивате ли?
— Отивам един ден по-рано, за да се видя с Рейнхарт. — Той напъха папката в куфарчето си. — Да ви закарам ли до Уайтхол?
— Много мило от ваша страна!
Държаха се крайно предпазливо, но бяха старомодно любезни един към друг. Вандънбърг се надигна и попита сякаш между другото:
— Определили ли сте датата на пускане в действие?
— Още не.
— Звездите могат да почакат. И бездруго са чакали твърде дълго.
— Същото се отнася и за Координационния комитет.
Осборн сдържано сви рамене. Приличаше на грък, който води спор с римлянин.
— Рейнхарт ще се заеме с военните програми както и когато може. Такава е уговорката.
— Ако възникне нещо извънредно…
— АКО възникне.
— Четете ли вестниците?
— Напоследък не стигам по-далече от рекламите.
— Трябва да попреглеждате и новините. Ако възникне нещо извънредно, ще имаме нужда от всички наши «уши» от тази страна на Атлантика. — Вандънбърг кимна към една картина, на която бе нарисуван радиотелескопът. — За нас това не е детска играчка.
— И за тях не е — отвърна Осборн.
След като излязоха, Флеминг позвъни по телефона от Болдършо Фел, ала бе твърде късно.
Джуди пристигна в обсерваторията малко преди Осборн и Рейнхарт и тихичко поговори с Харис във фоайето.
— Има ли нещо ново за Бриджър?
Харис се правеше, че лъска дръжката на една врата.
— Две-три посещения при букмекер на една забутана уличка в Брадфорд — това е всичко.
— Трябва да го следиш внимателно!
— Следя го.
Осборн и Рейнхарт пристигнаха и я поведоха към контролния център. Там беше тихо и почти пусто — само Харви седеше и бърникаше нещо на пулта, а наоколо цареше хаос — смачкани листове, фасове и мръсни чаши. При вида на всичко това Рейнхарт закудкудяка като разтревожена квачка.
— Тук трябва да се пази чистота!
— Ще успеят ли да покажат на министъра как действува? — попита Осборн.
— Надявам се. Още не сме изпробвали съоръженията за проследяване.
Харви се опитваше да привлече вниманието на Рейнхарт, който се мотаеше насам-натам.
— Ти май цяла нощ не си лягал, Харви.
— Не съм, сър. Доктор Флеминг и доктор Бриджър също не са спали.
— Какво, на камък ли ударихте?
— Съвсем не, сър. Проследявахме.
— По чие нареждане?
— На доктор Флеминг. — Харви го изрече съвсем небрежно. — И се готвим да продължим.
— Защо не ми съобщихте? — обърна се Рейнхарт към Осборн и Джуди. — Знаехте ли?
Джуди отрицателно поклати глава.
— Флеминг май сам си издава закони — забеляза Осборн.
— Къде е той? — настоятелно попита Рейнхарт.
— Там вътре — Харви посочи към апаратната, — заедно с доктор Бриджър.
— Тогава го помоли да ми отдели една минута.
Докато Харви говореше по вътрешния телефон, Рейнхарт нервно крачеше с малките си нозе из залата.