Андромеда [A for Andromeda - bg]

— С уискито.

— Е, пийвам си. Трябва да има за какво да се хванеш, брат.

— Ами какво стана с перилата? — попита Бриджър, като помръдваше нос.

— Гледай сега… — Флеминг се тръшна до тях на пейката. — Ще вървим покрай тия перила, после ще направим още една крачка и тях няма да ги има. Говорихме за Галилей. Защо? Защото той е Възраждането. Той, Коперник и Леонардо да Винчи. Това е станало по времето, когато казали: «Бам!», съборили перилата и е трябвало да стъпят здраво на собствените си нозе в средата на огромната открита вселена.

Той се надигна и взе една тежка топка от купчината. Гласът му се извиси над оглушителната музика и тракането на топките.

— Хората поставили нови прегради още по-надалече. Ала това е следващото възраждане! Един ден, когато никой не обръща внимание, когато всички говорят за политика, футбол и пари… — той заплашително се надвеси над Бриджър — …тогава всяка известна нам преграда ще бъде пометена изведнъж — бам! — ето така! — Той замахна силно с топката и събори бутилките кока-кола от масата.

— Ей! Внимавай, кретен такъв! — Бриджър скочи, започна да вдига бутилките и да попива разляното с носната си кърпичка. — Извинявайте, мис Адамсън!

Флеминг отметна глава и се ухили.

— Казва се Джуди. Джуди.

Застанал на колене, Бриджър триеше петното върху полата на Джуди.

— Май че ви изцапа.

— Няма значение. — Тя не го и погледна. Беше впила стреснат и удивен поглед във Флеминг. В този момент от радиоуредбата се разнесе: «Доктор Флеминг, моля обадете се на телефона!»

Флеминг се върна след минута, като тръскаше глава, за да поизтрезнее. Издърпа Бриджър от пейката.

— Хайде, момчето ми. Викат ни.

Пред пулта за управление в центъра седеше само Харви и нагласяваше звука на приемника. Прозорецът пред него бе черен като катран и в залата не се чуваше никакъв друг шум освен непрестанно тихо пукане от високоговорителя. Отвън бе тихо, докато не се чу колата на Флеминг.

Бриджър и Флеминг нахлуха през летящата врата и спряха заслепени от светлината. Флеминг с труд насочи мътния си поглед към Харви.

— Какво има?

— Слушайте. — Харви вдигна ръка и те се заслушаха. Наред с пукането, писукането и свистенето от говорителя се носеше слаб единичен сигнал — на интервали, но без да престава.

— Морз — рече Бриджър.

— Не е на групи.

Пак се заслушаха.

— Кратки и дълги — каза Бриджър. — Точно това е.

— Откъде идва? — попита Флеминг.

— Някъде от Андромеда. Прекосявахме я с телескопа…

— От колко време продължава?

— Има около час. Вече прехвърлихме пика.

— Можеш ли да мръднеш рефлектора?

— Мога.

— Нямаме право — обади се Бриджър. — Още не бива да започваме тестове за проследяване.

Флеминг сякаш не го чу.

— Има ли хора при сервоуправлението?

— Да, доктор Флеминг.

— Тогава се опитайте да проследите източника.

— Джон, моля те, послушай ме. — Бриджър хвана Флеминг за ръкава, но напразно.

— Може да е спътник или нещо такова — каза Харви.

— Има ли в орбита нещо ново? — Флеминг се освободи от ръката на Бриджър.

— Доколкото ни е известно, няма.

— Съвсем наскоро може да е изстреляно нещо… — започна Бриджър, но Флеминг го прекъсна:

— Денис… — Той се опита да разсъждава трезво. — Иди и го запиши, моля те. Браво на теб! Извади го и на принтер.

— Не е ли по-добре да проверим?

— После ще проверяваме.

Флеминг залитайки излезе във фоайето, наведе се над шадраванчето и обля лицето си с вода. Когато се върна — свеж, мокър и учудващо трезвен, — той завари Бриджър да се разполага в апаратната, а Харви да телефонира на дежурния инженер. Щом електромоторите заработиха, лампите примигнаха. Отвън високо горе металният рефлектор се придвижваше леко и незабележимо, компенсирайки с движението си земното въртене. Звукът от говорителя се усили.

— Това ли е най-доброто, което можеш да хванеш?

— Сигналът не е много силен.

— Хм. — Флеминг отвори едно чекмедже на пулта и измъкна оттам справочник. — Изместиха ли се галактичните му координати?

— Трудно е да се каже. Не съм го следил. Обаче със сигурност не са могли да се променят много.

— Значи не е в орбита?

— Така мисля. — Харви се наведе неспокойно над фадер-регулаторите на пулта. — Да не е някое любителско предаване, отразено от Луната?

— Не прилича много на морз, а и Луната не е изгряла.

— Тогава от Марс или от Венера. Надявам се, че не съм ви пратил за зелен хайвер.

— Андромеда ли каза?

Харви кимна. Флеминг разлистваше каталога, четеше и слушаше. Отново утихна и стана кротък както малко по-рано в колата с Джуди. Заприлича на прилежен първолак.

— Следиш го, нали?

— Да, доктор Флеминг.

Флеминг отиде до пулта и натисна копчето на вътрешния телефон.

— Хвана ли го, Денис?

— Да. — Гласът на Бриджър остро прозвуча в слушалката. — Но е безсмислено.

— До сутринта може и да добие смисъл. Опитвам се да получа някаква представа за разстоянието.

Флеминг пусна копчето и с книга в ръка отиде до астрономическите карти на задната стена.

Известно време работиха мълчаливо, сигналите от космоса бяха единственият звук в стаята: Флеминг проверяваше източника, а Харви го следеше с огромния мълчалив телескоп отвън.

— Какво мислите? — попита накрая Харви.

— Мисля, че идва от много далече.

После те просто работеха и слушаха, а сигналът продължаваше ли, продължаваше.