Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
С Фончо се знаеха от деца. Нямаха никакви тайни — напротив. Бяха приятели и макар да бяха набори, Фончо го приемаше като по-голям. Първо заради ръста и второ — заради природната надареност на Васил, която му спечели неприятния прякор Керестето. Момчетата от селото не можаха да не се изумят от големия му член, когато го видяха за пръв път гол на реката. Колкото и да се криеше, те го забелязаха, ахнаха, а най-отраканият — Спас Джоничов — подсвирна и възкликна: „Ега ти керестето!“ От този ден нататък всички момчета в селото започнаха да му викат Васко Керестето и той искрено се молеше родителите му да не научат. Той не знаеше, че още същия ден мълвата стигна до ушите на баща му, който играеше табла в селската кръчма. Старият Обретенов се подсмихна и гордо отбеляза: „Бащичко!“ Всички в пивницата обаче знаеха, че това не бе вярно. За Васил остана прякора заедно с непрестанните бъзици на момчетията.
Веднъж, бе вече на четиринайсет, пак Спас Джоничов му погоди такава унизителна шега, че Васил едва не умря от срам, страх и ужас. Къпеха се на реката, на Сини вир. Докато Васил бе във водата, Спас грабна дрехите му и побягна към селото. Последваха го и другите момчета с викове и смях. Васил остана сам, гол и безпомощен в студения вир. Стоя във водата десетина минути с надеждата да се върнат, но никой не се появи. Как щеше да се прибере такъв! Излезе и се скри в близкия шумак. Реши да изчака, докато се стъмни, а след това бързо да изтича до тях, без да го видят. Не мина и час, а на Васил му се стори, че са минали десет. Кога щеше да се стъмни?
След малко по ливадата срещу него се зададе жена с мотичка на рамо. Ако не мърдаше, тя нямаше да го види. Васил се стаи и зачака. Когато жената наближи, той я позна. Бе кака Стана, съседката, която бе женена от няколко години за техен далечен роднина, но още нямаха деца. От баща си бе чул, че и викат Стана Яловата. Иначе бе хубава и общителна, но такъв и бе късметът. На Васил му хрумна да я повика, да й обясни какво са направили с него и да я помоли да отиде до тях за дрехи; по-добре така, отколкото да стои тук до мръкнало.
— Како Стано! — провикна се Васил и видя как жената се сепна и свали мотиката на земята. Аз съм, съседът Васко.
Стана го видя и се запъти към него.
— Стой там, гол съм! — предупреди я той, после й заобяснява на пресекулки каква била работата. Тя бе вече на няколко метра от него, когато прихна да се смее.
— Хубава работа! — не спираше тя. — И сега какво, да ти нося дрехи? Я по-добре да ти дам престилката, да се загърнеш и беж у вас! Няма за кога да се връщам.
И дойде право при него. Васил се бе свил на кълбо и трепереше от срам. Прикрил се бе колкото можеше, сърцето му щеше да се пръсне.
— Не се крий толкова, де! Виждала съм гол мъж. Я стани!
Васил се подчини. Изправи се, скрил с длани срамните си части.
— Вдигни си ръцете да те загърна — продължи тя, свали престилката и започна да го опасва. — Я го виж какъв е пораснал! — засмя се дяволито Стана и леко го повдигна.
Кръвта нахлу в главата му. Васил усети силна възбуда, вцепени се и остана гол и безпомощен на място. Стана пусна престилката на земята, огледа се и започна да го гали. От ласките членът му се втвърдяваше. Не му се вярваше, че това се случва с него. Беше му като на сън, но от най-хубавите, които бе сънувал. В устата му стана лепкаво и солено, той затвори очи и задиша тежко. Тя усети възбудата му, леко го повали на земята, задигна полите си и седна отгоре му. Васил усети как прониква в нещо много топло и тясно. Не мислеше, искаше му се да извика от сладост. Жената не спираше да се движи, също затворила очи. Издаваше нечути от него стонове, сякаш пееше. После хвана ръцете му, пъхна ги в пазвата си и започна да му показва как да мачка гърдите й. А щом започна да пищи сподавено от възбуда и още по-бързо да се движи върху него, Васил усети, че се пръсва, сам я стисна до болка за гърдите, извика, изпълващ я с юношеското си семе. Тя се отпусна, легна върху него и го зацелува лудо по челото, бузите и шията. Благодареше му за истинската радост, изпитала за първи път. След като полежаха така около минута, тя се вдигна, оправи се и каза:
— Хайде сега, взимай престилката и у вас. И на никому нито дума, нали!
Васил Обретенов кимна покорно. Препаса се с треперещи ръце и побягна приведен към тях. През целия си път се молеше на Господ никой да не го види. Бог го чу.