Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
При тези думи Митето промени гласа си. Задгробен и дрезгав, гласът ужаси всички пичове, Мишо — също. А когато Митето извика силно: „Бау!“, децата скочиха на крака. Като се поуспокоиха, те отново насядаха около огъня. Кирчо хвана за всеки случай брат си Стефчо за ръката. Той пръв се окопити; бе връстник на Митето и не му отиваше да се плаши наред с по-малките. Попита:
— И после?
— Е, после! Всички се разбягали. Убитият си взел златото и го донесъл в Олм. Заровил го под прага на конака, за да не смее никой да го пипне.
— Ама, защо точно тука? — попита най-малкият Борисчо.
— Защо, защо! Защото бил от Олм и в конака живеели само турци. Пък убитият вече бил таласъм, а таласъмите могат всичко. Бау! — отново извика Митето, но този път само Борисчо скочи на крака.
— Измисли си го, нали? — попита Самуел, но по лицето му личеше, че не е сигурен дали Митето не казва истината.
— Може и да съм си го измислил, може и да не съм, но ти за всеки случай не влизай в къщата. Ще те питам като станеш и ти на таласъм!
Самуел Нисим Ниньо замълча. Мълчаха и братя Пеневи, мълчеше и по-малкият Борисчо. Заедно с Митето това бяха петимата пичове, които промениха живота на Михаил Обретенов в онова лято на шейсетте години на двайсети век.
От всички пичове баба Милèва допускаше единствено Борисчо да бъде другар на Мишо. Първо, защото детето бе внук на белогвардееца Семьон Данилов, украински офицер от Лвов, прогонен от болшевиките, с когото старият Михаил Казанджиев бе приятел. Семьон Данилов се помина в края на трийсетте, но успя да се ожени за българка, която му роди три деца. Второто от тях, Андрей, бе бащата на Борисчо. Свит и плах, Андрей Данилов завърши търговска гимназия в Свищов, за да стане по-късно кротък счетоводител при народната власт. Дълго време бе безпартиен (никой нямаше и да го приеме с неговия произход), но в края на седемдесетте, когато на Борисчо му предстоеше да кандидатства, той използва широко и умишлено отворените врати на партийната система, за да стане редови и съ-отговорен член на БКП. Баба Милèва тогава не бе между живите, но сигурно би се обърнала в гроба, ако можеше някак си да научи за социалното преображение на Семьон Даниловия син. И мъртва не би му простила.
Колкото до братя Пеневи, „потомствените комунистчета“ Стефчо и Кирчо, баба Милèва бе категорична: „Да не са живи, дано!“ Баща им Ангел Пенев бе от Русенското село Пиргово, изпратен в началото на 50-те от партията да колективизира земята в Олмско. Именно той бе главният екзекутор по експроприирането на Казанджиевите имоти. Малко е да се каже, че баба Милèва го презираше. За добре свършената работа Ангел Пенев бързо се издигна в партийната йерархия. Израсна като истински апаратчик, дори успя да се ожени за дъщерята на една от жертвите си — друг влиятелен земевладелец от олмския край, Евтим Здравков, който, за разлика от Михаил Казанджиев, бързо се усети и съвсем доброволно предаде имотите си на народната власт. Освен презрение баба Милèва изпитваше и завист към дъщерята на Евтим Здравков — ожени се за комунист, но се устрои, а нейната Елена, с пустия си късмет, се хвана за този безпартиен гольо!
Стефчо и Кирчо също нямаха намерение да влизат в прокълнатия конак. За разлика от тях, единствено Самуел допускаше подобна възможност. От всички той най-малко се плашеше или поне не го показваше. След Митето той бе втория по авторитет сред пичовете, макар да бе с една година по-малък от него и Стефчо. Споровете и дрязгите най-често ставаха именно между тях двамата. В нито една от игрите не бяха на една страна. Когато играеха на фунийки, Митето водеше едната банда, Самуел — другата. Разбира се, винаги побеждаваше тази на Митето, което принуди Самуел да предложи системата всеки срещу всеки. Така той понякога побеждаваше.
Отрязаната глава
Същата вечер Михаил се прибра по тъмно. От тях до Празното място нямаше и сто метра, но за по-сигурно той ги пробяга. Не помисли, че в къщи ще му се скарат, тъй като разказът на Митето за убития българин и отрязаната глава го бе обсебил изцяло. Влезе в двора и по навик погледна към къщата над тях, но сега за пръв път не изпита вълнение. Прозорецът на кака Мими светеше. Виждаше се силуетът й зад пердето — хубавото й тяло, ръцете й, ала глава… Мишо не видя! Още повече се уплаши, затича по-бързо и влезе с туптящо сърце в къщата.