Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
На Марджи й стана приятно забавно заради страстното нетърпение и дързостта на това хлапе, а плавното и нежно докосване я накара да овлажнее от възбуда. Протегна ръка и докосна гладкото му, голобрадо лице, прокара пръсти по очертанията му и ги спря върху устните.
— На колко си години? — попита тя с хриплив шепот.
— Петнайсет.
— Та ти си направо дете — усмихна се Марджи нервно, но изгаряща от желание.
Стояха заградени от трите крила на огледалото. Бепи пъхна ръка ниско между бедрата й. Тя се усмихна, а коленете й омекнаха.
— Толкова си малък, а ме желаеш, така ли?
— Желая те, Марджи — прошепна той. — Изглеждаш страшно секси. Бих сторил всичко, за да те любя.
— Всичко ли? — попита тя и го погледна развеселена.
Бепи стоеше до нея и я милваше, а панталонът му се издуваше. Възбудата му беше повече от очевидна и тя я забеляза. Това й подейства като стимул. Започна да търка тялото си в търсещите пръсти. Дланите му се защураха трескаво между бедрата й и нагоре към мястото, което и на нея й се искаше да достигнат.
— Ти си хубаво момче — прошепна тя и прокара пръсти през къдравата му коса. Целуна го бавно по устата и близна устните му похотливо.
Сърцето на Бефино биеше лудо. Той постави длани на хълбоците й, а след това бавно и несръчно ги премести върху задника й, сплитайки пръсти. Почувства разкошната й мекота.
Марджи затвори очи и после отново ги отвори, изненадана приятно от нежните му движения. Струваше му се невероятно красива, докато мачкаше с блаженство в шепите си задните й части. Долови, че това й харесва, и продължи да го прави, за да й достави удоволствие.
— Докосвай ме, докосвай ме навсякъде. Моля те, докосвай ме — насърчаваше го тя, взирайки се напрегнато в лицето му. — Толкова съм мокра, Бепи, че направо капе от мен.
Говореше с глас на обезумяла нимфа и дъхът й секна, когато отново я погали между чувствените бедра. Изведнъж започна да сваля енергично дрехите на Бепи. Нетърпеливо смъкна ципа на панталона и очите й се отвориха широко от удоволствие и изненада от размера на члена му. Слабото, момчешко тяло на Бепи подчертаваше неговата надареност. Тя застана на колене и дръпна надолу гащетата му. Започна да го овлажнява с езика си, после с устните, а страстта й се разгаряше все повече с всяко близване. С едно по-силно движение на главата, тя опита да го нагълта целия. Той се усмихна, сещайки се за нейната подигравателна и саркастичната забележка: „А защо да те викам?“ Само допреди няколко минути тя го наричаше дете. Сега се задавяше с големия му член.
Бепи направи опит да я придвижи до леглото, но тя нямаше намерение да спира. Езикът й беше като перце, поръсено съвсем леко с пясък. Той направи опит да се измъкне от устата й, но не бе в състояние да се откъсне от завладялото го особено чувство. Станал бе пленник на страстта и започна да достига кулминацията. Големите очи на Марджи се разшириха. Коленете и краката му се разтрепериха, а тялото му се отдаде на възторжена наслада. Клатеше се и потръпваше, опитвайки се да овладее тялото си в разгара на оргазма. Държеше главата й и наблюдаваше устните й. Чакаше я да свърши и се надяваше да се овладее. Тя обаче продължи докрай.
Бепи най-после се отдръпна, напълно изтощен, и я изправи на крака. Заведе я до леглото, съблече се изцяло и легна отпуснат по гръб. Марджи стоеше права до него и се усмихваше. Рижавите косми между краката й бяха мокри и още гореше от възбуда.
— Хареса ли ти това, малко дяволче? — попита тя.
Бепи се усмихна.
— Фантастично! Тялото ми се тресеше неудържимо. Страшно приятно беше.
— Сега трябва да върнеш услугата.
— Каква услуга?
— Искам хубавата ти муцунка ето тук — каза тя с усмивка и го обкрачи. — Трябва да ми отвърнеш със същата услуга.
По-късно същия ден Бепи започна да се облича. Марджи още лежеше по гръб в леглото. Обърна се към него и каза:
— Беше направо фантастично, нали? Наистина си страхотен, Бепи. Винаги си добре дошъл в леглото ми, стига мъжът ми да е на работа или да го няма. Съгласен ли си, миличък? Нали ти е ясно за какво става дума?
— Разбира се, че ми е ясно.
— Защо не останеш да спиш при мен тази нощ. Съвсем сама съм. Ще приготвя вечеря.
— Чувствам се в страхотна форма, Марджи, но не чак толкова. Трябва да посъбера сили. Ще дойда пак утре, искаш ли?