Фурията на принцепса

— Гадрим-ха са тук преди всички ни.

Той се обърна настрани и извика нещо на език, който тя не разбираше.

Очите на Исана се разшириха, когато шест купчинки сняг на тридесет фута от тях се размърдаха и се надигнаха, приемайки формата на бели космати ледени хора. Те просто стояха, като мъже, които току-що са се пробудили от сън, и се изтръскваха, пръскайки фин прахообразен сняг от кожите си. Макар че никой от тях не беше толкова висок като Дорога, дългите им ръце и прекалено развитите рамене подсказваха за същата огромна сила. Носеха груби бойни брадви и копия, направени от дърво, кожени ленти и камъни — но Исана си отбеляза, че тези оръжия изглеждат много по-масивни и по-тежки от всичко, което дори най-силният алеранец може да притежава, без да използва земна фурия.

Тя също така отбеляза, че ледените се издигнаха в кръг около алеранците. Арарис на мига се озова до нея, с вдигнат в ниска защитна позиция меч. Очите му бяха фокусирани на средно разстояние, като така следеше всички движения с периферното си зрение, вместо да гледа само един от враговете. Ария, задвижвайки се в същия миг, обърна гръб към Арарис със собствения си меч в ръка.

Ледените приключиха с отърсването и се обърнаха към Исана, движейки се в синхрон. Един от тях, малко по-голям от другите, изръмжа на Дорога. Маратът изръмжа нещо в отговор. Водачът на ледените повтори ръмженето си, разклащайки копието си за по-убедително.

— М-да — каза Дорога, поклати глава и се обърна към Исана. — Големи рамене казва, че сте изтеглили оръжията си. Действията ви казват, че не сте дошли да говорите за мир.

Исана се загледа за момент в ледените. После облиза устни и каза:

— Мога да кажа същото заради начина, по който са се подредили навсякъде около нас.

Дорога изсумтя развеселено и изръмжа на ледените, явно предавайки думите й.

Големи рамене, очевидно водачът на групата, силно присви очи и впери поглед в Дорога. След това огледа и кръга на ледените.

Исана усети прилив на емоции, смесица от чувства, толкова сложни и заплетени, че не би могла да им даде име. Нямаше източник на чувството, а само усещане, толкова силно и ясно, толкова чисто, сякаш емоции на бебе, внезапно огладняло или чувстващо се некомфортно. Ако това беше физически звук, той щеше да остави ушите й да звънят. Въпреки това усещането беше поразително. Тя потръпна и се олюля.

Междувременно ледените едновременно се раздвижиха, като внимаваха да не приближават до алеранците, и се събраха зад Големи рамене, наблюдавайки алеранците изпод гъстите си рошави вежди.

Никой от тях не проговори.

— Добре — каза Дорога и кимна на Големи рамене, след което се обърна към Исана. — Ваш ред е, алеранци. Приберете оръжията си.