Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Черната вдовица [bg]
Черната вдовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черната вдовица [bg]

Электронная книга - «Черната вдовица [bg]». Краткое содержание книги:

В деня на откриването на конференция срещу антисемитизма в парижкия квартал Маре избухва мощен взрив. Френските служби установяват, че атентатът е дело на „Ислямска държава“. Разпознат е и единият терорист — французойката от алжирски произход Сафия Бурихан, наричана Черната вдовица. Френското разузнаване се опитва да открие кой зъл гений стои зад атентата и скоро разполагат с едно прозвище — Саладин. Той обаче е неуловим като призрак: всички са чували за него, но никой не знае как изглежда и къде се намира. Преди да оглави израелското разузнаване, Габриел Алон ще извърши последната си шпионска операция на терен. Той се включва в борбата срещу най-опасната терористична организация, преди да е нанесла поредния си удар. Алон решава да внедри агент в редиците ѝ — красивата и смела Натали Мизрахи, която да се превърне в поредната черна вдовица. Опасната ѝ мисия ще я отведе от неспокойните парижки предградия до Санторини, от бруталната действителност на новия халифат на „Ислямска държава“ до Вашингтон, където Саладин планира апокалиптичен акт на терор, който ще промени хода на историята.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 164
Перейти на страницу:

— Ти, Маймонид, няма да имаш този късмет. Скоро ще си най-търсената жена на планетата. Всички ще знаят името ти, особено американците.

Тя отново попита за целта на нейния атентат. Той се подразни и отказа да отговори. Заради оперативната сигурност, обясни, целите не се съобщават на новопостъпилите до последната възможна минута.

— Твоята приятелка Сафия Бурихан не знаеше своята цел до нощта преди операцията — говореше Саладин. — Ала твоята цел ще бъде много по-голяма от нейната. Някой ден ще пишат книги за теб.

— Самоубийствен атентат ли ще бъде?

— Маймонид, не ме разпитвай…

— Трябва да знам поне това.

— Не ти ли казах, че ще бъдеш мой личен лекар? Не ти ли казах, че ще живеем заедно в Дамаск? — Той изведнъж се почувства уморен и затвори очи. В думите му, помисли си Натали, нямаше убеждение. В този момент тя разбра, че д-р Лейла Хадауи нямаше да се върне в халифата. Тя бе спасила живота на Саладин и въпреки това той, без ни най-малко угризение или вина, щеше да я изпрати на смърт.

— Как е болката? — попита тя.

— Не чувствам нищо.

Тя постави пръст по средата на гърдите му и натисна. Той отвори рязко очи.

— Изглежда, че имаш болки.

— Малко — призна мъжът.

Натали приготви дозата морфин.

— Чакай, Маймонид. Трябва да ти кажа нещо. — Тя спря. — Ще тръгнеш оттук след няколко часа, за да започнеш пътуването си към Франция. Като дойде време, някой ще се свърже с теб и ще ти обясни как ще действаш.

Натали довърши подготовката на дозата морфин.

— Може би — каза тя — ще се срещнем отново в рая.

— Иншаллах, Маймонид.

Тя пусна морфина в системата и оттам във вените му. Очите му се замъглиха и той се отнесе; беше в уязвимо състояние. Натали си представяше как удвоява дозата и го бута през прага на смъртта, ала нямаше куража да го направи. Ако той се споминеше, съдбата ѝ щеше да бъде решена от камъните или ножа.

Накрая той се поддаде на съня и очите му се затвориха. Натали провери жизнените му показатели за последен път и докато спеше, махна тръбичката от гърдите му и заши разреза. Същата вечер, след вечеря, ѝ вързаха очите и я сложиха на задната седалка на джип. Беше прекалено уморена за да се страхува. Заспа, без да сънува, и когато се събуди, бяха близо до турската граница. Двама каналджии я преведоха през нея и я закараха до пристанището в Бодрум, където Миранда Уорд я чакаше.

Пътуваха заедно с ферибота до Санторини и същата вечер спаха в една стая в хотел „Панорама“. Чак късно на другата сутрин, когато пристигнаха в Атина, Миранда върна телефона на Натали. Тя прати съобщение на „баща си“, че пътуването е минало чудесно и е добре. След това се качи сама на полет на „Ер Франс“ за Париж.

Трета част

Краят на дните

44.

Летище „Шарл дьо Гол“, Париж

На хартиената табела пишеше МОРСБИ. Кристиан Бушар сам бе избрал името. То бе от книга, която бе чел някога, за богати наивни американци, скитащи се сред арабите в Северна Африка. Историята завършваше зле за янките, някой умираше. Бушар не харесваше романа, но пък с готовност си признаваше, че не беше кой знае какъв читател. Този недостатък отначало не го представи в добра светлина пред Пол Русо, за когото се говореше, че чете дори когато си мие зъбите. Русо непрекъснато пробутваше дебели томове с проза и поезия на неначетения си заместник. Бушар държеше книгите на масичката в хола на апартамента си, за да впечатлява приятелките на жена си.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)